— Но това няма ли да е изнудване?
— Естествено, ще е.
— Да допуснем, че бъде арестувана за това нещо?
— Тогава ще поема защитата й и то не ще и струва ни пукнат цент. Боже мой, та на какво е заприличал светът, ако една жена не може да прибегне до насилие, когато тя самата е станала жертва на същото! Кажи й…
Телефонът иззвъня. Дела Стрийт вдигна слушалката и след миг се обърна към Мейсън, като покри микрофона с длан.
— Тя е в чакалнята.
— Кажи й да чака. В името на дисциплината ще я оставя да се върти пет минути… Не, проклятие, не ще го сторя. Искам незабавно да говоря с нея! Покани я. Дела, остани. Джексън, вие можете да поработите върху отговора на онзи случай от превозната компания.
С леден глас Дела Стрийт нареди на телефонистката.
— Предайте на мис Хамър, че е закъсняла с осемнадесет минути, но може да влезе.
Като мушна под мишница една пожълтяла папка, Джексън се измъкна тихо.
Миг по-късно вратата за чакалнята се отвори и пропусна млада руса жена, облечена в плетена спортна рокля, която очертаваше контурите на тялото й така, сякаш бе по бански костюм. Тя се усмихна на Пери Мейсън и заговори така бързо, че думите излитаха от устата й почти заедно.
— О! Така много съжалявам, че закъснях.
После премести погледа си от адвоката върху Дела Стрийт. Устните и продължаваха да се усмихват, но очите й бяха хладни.
— Моята доверена секретарка мис Стрийт — представи я Мейсън. — Не я поглеждайте така! От това не ще спечелите. Тя присъствува при разговорите с клиентите и води бележки. Не е необходимо да се безпокоите, знае да държи устата си затворена. Седнете. Искала сте да ме видите във връзка с вуйчо си?
— Искате да остана без дъх, мистър Мейсън — засмя се тя.
— Нямам такова желание, а и не ви е необходимо толкова дихание, за да разказвате. Сядайте и започвайте!
Момичето понаклони леко глава на една страна, полупритвори очи, сякаш го преценяваше, и каза:
— Вие сте Лъв.
— Лъв?!
— Да, роден сте между 24-ти юли и 24-ти август, значи сте от зодията Лъв. Зодия на разпаленост, предприемчивост, магнетизъм. Направляван сте от слънцето. Имате солидно телосложение, печелите слава в опасности, но също сте способен на емоционални реакции…
— Забравете тези неща — прекъсна я Мейсън. — Не губете време да изброявате недостатъците ми. Ще ви отнеме целия следобед.
— Но това не са недостатъци. Това е блестяща зодия. Вие…
Мейсън се отпусна във въртящия се стол и отново я прекъсна.
— Името ви е Една Хамър? На колко сте години?
— Двадесет… двадесет и три.
— Значи ли това двадесет и три или двадесет и пет?
— Значи двадесет и четири, ако сте решили да бъдете точен — понамръщи се тя.
— Отлично! Решил съм да бъда прецизен. Искала сте да поговорите с мен заради вашия вуйчо?
— Да.
— Как се казва той?
— Питър Б. Кент.
— Възраст?
— Петдесет и шест.
— Живеете заедно в един дом?
— Да.
— Родителите ви са починали?
— Да. Той е брат на майка ми.
— От кога живеете под един покрив?
— От около три години.
— И сте загрижена за вуйчо си?
— За сомнамбулизма му, да.
Мейсън извади цигара от кутията върху бюрото си, почука я върху нокътя на палеца си, повдигна очи към Една Хамър и й предложи.
— Искате ли една?
Тя поклати глава. Мейсън запали цигарата си и каза:
— Разкажете ми за вашия вуйчо.
— Не зная от къде точно да започна.
— Започнете от началото. Кога най-напред разбрахте, че ходи насън?
— Преди малко повече от една година.
— Къде?
— В Чикаго.
— Какво се случи?
Една Хамър се изви кокетно в креслото и отговори:
— С вашето бързане ще ме извадите от баланс. Бих предпочела да разказвам по свой начин.
— Карайте тогава.
Тя поизпъна плетената пола върху коленете си и започна:
— Вуйчо е великодушен, но ексцентричен човек.
— Продължавайте. Това не ми говори още нищо.
— Искам да ви обясня за жена му.
— Той е женен?
— Да, за едно адско същество.
— Тя живее с него?
— Не. Бе се заловила да получи развод, само че сега промени намерението си.
— Какво искате да кажете?
— Тя живее в Санта Барбара. Заведе дело за развод след началните му прояви на сомнамбулизъм. Твърдеше, че вуйчо Пит направил опит да я убие. Сега възнамерява да прекрати делото.