— Само казах, че се налага всички ние да напуснем стаята. Ако вие двамата настоявате да останете, добре.
Той се промъкна покрай шкембето на адвоката и подкани лекаря:
— Хайде, Джим. Ние ги предупредихме. Ако имат желание да остават тук, могат после да обяснят желанието си пред отдела за убийства.
Дънкън скочи, заозърта се подозрително и грабна ръката на Мадъкс.
— Излизай, Франк, излизай! Той се опитва да ни постави клопка.
— Те знаеха, че някой е убит и мислеха, че съм аз — започна Мадъкс.
— Излизай, излизай! — настояваше Дънкън. — Ще говорим навън. И аз имам известни данни, но ще ги съобщя само на полицията. Не допускай този човек — Мейсън — да ти пришие нещо, Франк!
Двамата се измъкнаха бързешком от стаята.
— Настоявам — изръмжа Дънкън вече в коридора — да се повика незабавно полицията.
Пери Мейсън вече наближаваше телефона.
— Вашата настоятелност не е по-голяма от моята.
След миг той вече говореше с дежурния сержант.
— Извършено е убийство в резиденцията на Питър Б. Кент, в Холивуд, 1824 Лейквю Терас… Тук е Пери Мейсън, адвокатът… Ще ви обясня, когато пристигнете. Затворих стаята… Отлично, ще я заключа, ако намеря ключа.
Щом Мейсън остави слушалката, Келтън го дръпна настрана.
— Ако — наблегна лекарят — твоят клиент Питър Кент е планирал умишлено убийство, той си е изградил здрава основа за защита чрез създаване впечатление, че е сомнамбул.
— Какво те кара да мислиш, че е възнамерявал подобно нещо, Джим?
— Тези представления с гърчовете.
Мейсън внезапно се извърна лице с лице към Келтън.
— Виж какво, Джим, ако не искаш да пропуснеш уговорените си за тази сутрин пациенти, добре е да тръгваш. Аз трябва да съм тук, но за теб не ще бъде наложително.
Д-р Келтън кимна. Напрегнатото му лице се отпусна.
— Можеш да вземеш моята кола — посъветва го Мейсън.
ГЛАВА X
В единия край на пациото с тих глас Мейсън говореше с Една Хамър.
— Независимо от това как се развива всичко, никой не бива да знае нищо за тази страна на случая — мисията в Санта Барбара. — Като погледна часовника си, той продължи. — Наложително е да уведомим вуйчо ви Питър за всичко най-късно в срок от два-два и половина часа.
— Искате да кажете, че те ще поискат той да се върне тук?
— Ще искат да го разпитат.
— Ще наредят ли да се върне обратно?
— По всяка вероятност.
— Какво Да им отговарям аз?
— Кажете им, че не знаете къде е той.
— Ще им кажа, че съм прекарала нощта в Санта Барбара и съм се върнала с автобуса тази сутрин.
Мейсън присви очи.
— Не бих ви посъветвал да сторите такова нещо.
— Но аз ще постъпя точно така.
— Ще проверят дали говорите истината.
— Не ще имат основание да проверяват. А вие какво ще им кажете относно вуйчо Пит?
— Не ще им кажа нищичко.
— Няма ли да ви навлекат неприятности на главата?
— Може да се опитат.
— Мен кога ще ме разпитват? Той погледна отново часовника си.
— Почти всеки миг. Сега изследват стаята и трупа. Дънкън се пръска от желание да им предложи някаква полезна информация. Не знам каква е, но вероятно е нещо, чиято стойност е наполовина от това, което той си въобразява. Двамата, той и Мадъкс, мразят вуйчо ви Литър а мразят и мен. Не бих могъл да кажа определено какво ще измислят или колко далеч ще ги отведе тази тяхна злоба.
— Могат ли да прибегнат до лъжесвидетелствуване? Как мислите?
— Тази вероятност не може да се изключи при нито един от двамата. Мадъкс е мошеник, а Дънкън е дребнав буквоядец. Опитват се да шантажират вашия вуйчо, но аз им попречих и естествено те са озлобени.
— Но какво биха могли да сторят?
— Не зная. Ще видим от тук нататък. Междувременно аз отивам до телефона, а вие не унивайте.
— Добре, но помнете — върнала съм се с такси, след като съм прекарала една нощ в Санта Барбара.
— Не давайте обяснения къде сте били снощи. Отказвайте всякакви изявления под предлог, че ви е необходимо по-напред да се консултирате с мен.
— Защо? Ще предизвикам неприятности ли?
— Колкото си щете. Ще докарате само излишни тревоги. Заявете, че въпросът, къде сте били снощи, няма ни най-малко отношение към убийството, а засяга деловата работа на вуйчо ви. Запомнете обаче, че рано или късно ще положите клетва и тогава трябва да говорите само истината.
— Защо?
Защото в противен случай ще ви подведат под наказателна отговорност за лъжесвидетелствуване.
— О, драги… тогава не ще говоря нищо.
Добре — ободри я той, — не правете никакви изявления.