— Но вие няма да ме издавате.
— — Ето какво, ако кажа нещо за вас, дръжте ме отговорен. Сега отивам на телефона.
Мейсън влезе в звуконепроницаемата кабина и повика Дела Стрийт.
— Дела, тук се случиха някои неща. Нека Дрейк вземе двама от най-добрите си хора и дойде при мен. Възможно е да не го допуснат в къщата, но той нека се навърта наоколо и се старае да открие каквото може. Някакви известия от Санта Барбара?
— Да. Джексън телефонира преди няколко минути. Предаде ми, че с Харис са се редували цяла нощ да наблюдават квартирата на Дорис Съли Кент. През нощта не са я забелязали да напуска къщата, но Джексън се е добрал до нещо, което иска да ви съобщи лично. Не можел да го предава по телефона.
— Защо да не може?
— Отговори ми, че е наситено с твърде много експлозив, за да го повери на телефонната линия.
— Кой наблюдава сега квартирата?
— Струва ми се, Харис. Бил поел поста от Джексън малко преди полунощ и сега чака да бъде сменен.
— Ето какво ще направиш, Дела. Струва ми се, агенцията на Дрейк има свое момче в Санта Барбара. Нека Пол намери някои снимки на мисис Кент, да ги предаде на този свой човек заедно с подробното й описание и тогава той може да замени Харис. Искам да знам кога тя напуска къщата и, ако е възможно, къде ходи. Нареди на Джексън да се сдобие с окончателното решение за (развода колкото може по-бързо. Да те осведомява непрекъснато по телефона, а аз ще приемам информацията от теб. Разбра ли всичко точно?
— Да. Какво се е случило там при вас?
— Готварски нож се окървави.
Настъпи мигновена тишина, през време на която се чуваше само глухото бучене на линията, а после прозвуча гласът на секретарката: Ясно.
— Умно момиче — отвърна Мейсън и постави слушалката на място.
Като напусна кабината, отиде в хола, където го чакаше Една Хамър.
— Всичко наред ли е? — попита тя. Мейсън кимна утвърдително.
— Уредихте ли всичко така, че вуйчо Пит да може да се ожени?
— Старая се да направя за своя клиент най-доброто, което мога.
Очите й го измериха с остра проницателност.
— Вие сте кадърен адвокат, нали?
— Какво имате предвид?
— Случайно зная, че според закона на нашия щат съпругата не може да свидетелствува против съпруга си. Ако вуйчо Пит и Люсил Мейз са женени, то тя не може да каже нищо срещу него, нали?
Мейсън повдигна въпросително вежди.
— Не зная тя какво би могла да свидетелствува… Ето че сержант Хъкъм идва към нас.
Тя впи студените си пръсти в китката на Мейсън.
— Кажете ми, ще защитавате ли вуйчо?
— Аз винаги защитавам клиента си.
— До къде стигате в защитата си?
— Ако вуйчо ви хладнокръвно е извършил преднамерено убийство, ще го посъветвам да признае вината си или да си търси друг адвокат. Ако е извършил убийство в сънно състояние, ще го защитавам според най-големите си възможности. Това удовлетворява ли ви?
— Но представете си, че е извършил предумишлено убийство?
— Тогава се налага или да се признае за виновен, или да си търси друг защитник.
— Кой ще реши дали убийството е извършено умишлено?
— Аз.
— Но не взимайте прибързано решение, обещавате ли ми?
— Никога не го и правя. Добро утро, сержант Хъкъм! — усмихна се официално Мейсън към представителя на властта.
Сержант Хъкъм, който, докато ги доближаваше, подозрително местеше погледа си от единия към другия, заяви, без да отговори на поздрава:
— Всичко това твърде много ми прилича на инструктиране по отношение показанията на тази млада дама.
— Така често това, което ви се струва, е лъжовно. — Тонът на Мейсън бе хладен и учтив. — Позволете ми, мис Хамър, да ви представя сержант Хъкъм.
Сержантът отмина най-безцеремонно представянето и запита Мейсън:
— Как така се случи, че вие сте отново там, където е станало убийство?
— Посреднича за едно споразумение между една личност на име Мадъкс и мистър Питър Кент.
— И къде е мистър Кент?
— Сигурен съм, че не мога да ви кажа.
— Защо не?
— Това ще е предателство по отношение доверието на клиента.
— Празни приказки и глупости!
Мейсън кимна леко с глава и отвърна:
— Това е вашето схващане, сержанте, но моето е, че това е издаване на професионална тайна. То ще рече, разбира се, че имаме налице отново, както това често се случва, различие в мненията си.
— И след като ми обяснихте всичко, какво още ще добавите?
— След Като ви съобщих това, свърших.
— И аз все още не знам къде е Кент.
— Без съмнение има още източници за информация на ваше разположение.
Хъкъм се извъртя към Една Хамър.
— Вие сте неговата племенница?
— Да.
— Къде е вуйчо ви сега?