— Положителна съм, че не мога да ви кажа.
Лицето на сержанта потъмня от ярост.
— Повикал съм Сам Блейн, заместник областния прокурор. Вие двамата елате в дневната.
Хъкъм се обърна на петите си и закрачи по коридора към дневната.
— За вас, Една — посъветва я Мейсън, — е по-добре да кажете истината.
— Не мога.
Той сви рамене, прихвана я под лакета и влязоха заедно в дневната. Намериха останалите вече събрани — тъжна, тържествено-стихнала група.
Сержант Хъкъм погледна часовника си и каза:
— Сам Блейн, заместник областният прокурор, ще пристигне всяка минута. Аз искам да задам няколко въпроса. Кой е убитият?
Като издигна глас, Дънкън заяви:
— Аз съм адвокат. Мисля, че мога да ви бъда полезен. Притежавам известна доста ценна информация.
— Кой е убитият? — повтори Хъкъм.
— Той е Филип Рийз, доведен брат на Кент — обади се Мадъкс.
— Кой сте вие?
— Франк Б. Мадъкс. Съдружник съм на мистър Кент, председател съм на Манифактурна компания Мадъкс от Чикаго.
— Какво правите тук?
— Уреждаме някои делови въпроси с мистър Кент, а това е мистър Дънкън, моят адвокат.
— Вие сте този, с когото Мейсън е трябвало да договаря?
— Мистър Мейсън — отбеляза Дънкън важно — представлява мистър Кент. Той беше тук сноши и тук прекара нощта. Бе довел и лекар със себе си, името му бе Келтън, струва ми се.
— Къде е Келтън?
— Приема пациентите си. Не би могъл да чака. Естествено можете да го намерите, когато пожелаете.
Без да го питат, Мадъкс се намеси.
— Този човек, Мейсън, д-р Келтън и мис Хамър знаеха, че някой е убит, но не им бе ясно кой е. Тази сутрин обикаляха стаите и ни оглеждаха. Мислеха, че аз съм този, в когото се е забил ножът.
— От къде знаехте, че някой е бил убит? — отправи Хъкъм въпрос, впил поглед в Мейсън.
— Не съм знаел подобно нещо — удиви се Мейсън.
Вратата се отвори и Артър въведе в стаята жив млад човек с очила, от които се провесваше дълга черна лента.
— Ето и Сам Блейн — обяви сержантът. — Той ще се заеме с работата.
Блейн, свежо избръснат, блестящ от обувките и бялата риза до усмивката си включително, се извини.
— Само за минутка, докато се ориентирам… После отведе сержанта до един от ъглите, където за няколко минути проведоха тих разговор. Когато свършиха, Блейн придърпа един стол до централното място на масата, отвори чантата си, извади бележник и зададе въпрос.
— Някой от присъствуващите да е чул нещо подозрително тази нощ?
Дънкън се окашля важно.
— Бих искал аз да се изкажа. Струва ми се, мога да ви опиша какво точно се е случило.
— Кой сте вие?
— Джон Дж. Дънкън, адвокат.
— Разказвайте — покани FO Блейн.
— Скоро след полунощ бях пробуден от някого, който вървеше покрай френския прозорец на стаята ми. Имаше пълнолуние и сянка премина през лицето ми. Спя много леко и се събудих. Мисля, че ходещият бе бос.
— Какво направихте?
— Зърнах само минаващата фигура. Пред френските прозорци има циментова тераса. Скочих и изтичах до стъклата. Беше пълнолуние. Някой ходеше заспал.
— Как разбрахте, че е сомнамбул?
— От начина, по който фигурата бе облечена, и от особения й вървеж. Беше по нощница, а главата бе отметната назад. Веднага разбрах, че е сомнамбул.
— Жена ли беше или мъж?
— Ъ-ъ-ъ, знаете, светлината беше само лунна и…
— Не се тревожете сега да отговаряте на този въпрос — избърза Блейн. — Какво извърши тази личност?
— Премина през пациото, засуети се около една от масите и повдигна горната й част. След това фигурата изчезна през една врата, отваряща се в северната част на пациото, врата, която води в коридора.
— Вие видяхте всичко това?
— Много ясно.
— Как разбрахте колко е часът?
— По часовника, стоящ до леглото ми.
Какво показваше той?
— 00:15. Дълго след това не можах да заспя.
Блейн се обърна към Една.
— Вие ли сте мис Една Хамър?
— Да.
— Какво знаете за всичко това?
— Нищо.
— Видяхте ли някой да влиза в стаята ви тази нощ?
— Не.
— Беше ли заключена вратата вя или не?
— Беше заключена. Нощем съм нервна. Преди около един месец поставих секретна брава на вратата си. Само аз имам ключ от нея.
— Знаехте ли, че някой е бил убит тази сутрин?
— Съвсем сигурно, не.
— Напускахте ли стаята си тази нощ? Тя се поколеба за миг и каза:
— Това, къде бях снощи, няма никакво отношение към събитията.
— Къде е Питър Кент?
— Питайте Пери Мейсън — намеси се Хъкъм, — изглежда той знае.
— Моят клиент, мистър Кент — отговори Мейсън — отсъствува по своя делова, работа, която няма нищо общо с настоящето дирене.
— Кога замина той?