— Не мога да отговоря на този въпрос, без да накърня доверието на своя клиент.
— Кога ще се завърне?
— Надявам се, че мога да ви обещая да се завърне или късно тази нощ, или утре рано сутринта.
— Къде е сега той? Това не е шега, Мейсън. Не се опитвайте да го криете. Необходимо е да разпитаме вашия клиент.
Мейсън сви рамене и не отговори нищо.
— Вижте какво — заплаши Блейн, — ако вие не измъкнете вашия клиент наяве още сега, ще се наложи ние да то открием и довлечем тук.
— Започвайте, довлечете го — подметна Мейсън.
— Кой от вас знае къде е Кент? — Обърна се към другите Блейн.
Изведнъж в стаята стана тихо, а после Мадъкс взе думата.
— Случи се така, та разбрах, че мистър Джери Харис, мис Една Хамър и мис Хелън Уорингтън, секретар ката на мистър Кент, заминаха снощи заедно с някаква мистериозна задача. Струва ми се, отидоха в Санта Барбара. Има вероятност и мистър Кент да е отишъл с тях.
— Салта Барбара, а? Какво ще правят в Санта Барбара?
— Съвсем не мога да зная — отговори Мадъкс.
Блейн се обърна към сержанта и му прошепна:
— Мисля, че няма да стигнем до никъде по този начин. По-добре ще е да говорим с тях един по един, а така също да разпитаме и слугите. Бихте ли се разпоредил всички да напуснат стаята, но да бъдат тук на разположение, за да можем да ги повикаме за разшит.
Сержант Хъкъм кимна и важно се изпъчи.
— Пациото е най-подходящото място. Вие, хора, излезте всички на пациото, но да не започнете да бърборите помежду си… Не е ли по-добре първо да приключим с Пери Мейсън и да го държим настрана от другите? Той представлява Кент. Можем да открием много повече, ако отначало се заловим с него.
— Хубава идея! — отвърна Блейн и направи знак на Мейсън да остане. — Какво знаете за всичко случило се, Мейсън?
Адвокатът изчака, докато шумът от стъпките на излизащите утихне.
— Участвах в изготвянето на споразумение между Кент и Мадъкс. Поради известни причини, които не се налага да разисквам сега, стана необходимо да отложим преговорите. Останах тук тази нощ. С д-р Келтън спахме заедно в една от стаите на горния етаж. Тази сутрин мистър Кент замина по своя работа. Мога да кажа, че това пътуване бе предприето по мой съвет. Нямам никакво намерение да ви разкривам неговото предназначение. След заминаването мис Хамър ми обърна внимание, че големият кухненски нож липсва от мястото си в бюфета. Беше ми известно, че Питър Кент по преди е ходел насън. Вярвам, при вас вече е регистрирано, че в един случай той е бил намерен да броди с нож в ръка.
— Къде е регистрирано такова нещо?
— В бракоразводното дело, заведено срещу него от жена му, Дорис Съли Кент.
— Къде?
— В Санта Барбара.
— Продължавайте. Какво направихте по-нататък?
— Отидох заедно с мис Хамър в спалнята на Кент, повдигнах възглавницата на леглото му и под нея беше ножът.
— Под възглавницата на Кент!? — възкликна Блейн.
Мейсън кимна студено.
— Ножът беше, а е и сега под възглавницата в леглото на Кент. Не съм го докосвал, но щом го видях, подозрях какво се е случило. Повиках д-р Келтън и, придружени от мис Хамър, направихме обиколка по стаите. Намерихме мистър Рийз, лежащ в леглото си, покрит с одеялото до шията. Явно бе промушен през покривките. Не съм правил подробен оглед. Веднага щом открих тялото, телефонирах в полицията.
— Защо, по дяволите, не съобщихте всичко това на сержант Хъкъм?
— Той не ми и позволи да го сторя. Изследваше трупа в стаята. Опитах да вляза, но той ми нареди да стоя навън.
Блейн разпореди на сержанта.
— Изпратете хора да погледнат под тази възглавница. Не позволявайте на никого да докосва ножа, докато дактилоскопистът не го обработи. Колко време сте вече тук, сержант?
— От около десет минути преди да ви бях телефонирал.
— Аз съм тук вече десет-петнадесет минути. Това прави по-малко от половин час… Как беше името на този адвокат… О, да, Дънкън. Ще го взема и ще хвърлим поглед на тази масичка за кафе, за която спомена той.
Блейн се запъти навън. Сержант Хъкъм повика двама от своите хора и изтичаха по стълбите към спалнята на Кент. Мейсън последва Блейн и го видя да говори с Дънкън, а после заедно тръгнаха към пациото.
Дънкън се спря колебливо до една от масите, поклати глава и се придвижи до друга, същата, под която Една Хамър бе поставила чашката за кафе и чинииката.
— Тази ли е масата? — запита Блейн.
— Струва ми се, тя е.
— Казахте, че горната й част се повдига?
— Изглежда. Той повдигна, спомням си, горната част като капак, а после я остави да падне обратно с удар.
Блейн огледа масата и заключи:
— Изглежда, под нея има ниша… Една минутка, тук има и ключалка.