Когато се обърна, той долови погледа на Една Хамър. В него прочете някаква молба, опит да му предаде негласно известие. Запъти се към нея, но Блейн се намеси.
— Казах, че сте свободен, Мейсън. Мисля, че разследването ще протече много по-бързо и по-резултатно, ако разпитаме свидетелите, преди да са получили в дар много ценните ви съвети.
Мейсън се ухили в лицето му и направи лек насмешлив поклон.
— Желая ви щастие! — заключи той.
ГЛАВА XI
Мейсън откри Пол Дрейк седнал в кола, паркирана на двеста метра от жилището на Кент.
— Опитах се да вляза — докладва Дрейк, — но ме върнаха. Имам на разположение двама души, готови да се заемат със свидетелите, щом като полицаите престанат да държат мястото запечатано. Какво се е случило?
— Доста неща. Един човек на име Рийз бе убит. Бил е намушкан в леглото си, видимо докато е спял. Завивката му стоеше придърпана до шията. Нощта бе особено топла. Беше завит само с две леки одеяла, ножът ги бе пробил.
— Някакви мотиви? Мейсън принизи гласа си.
— Почти е готов проклет случай от обстоятелствени доказателства срещу Питър Кент, моя клиент.
— Къде е той сега?
— Изчезнал.
— Искаш да кажеш избягал?
— Не, пътува по работа.
— Имаш ли намерение да го предадеш на полицията, Пери?
— Зависи. Преди всичко искам да открия дали има вина. Ако се потвърди и се убедя, че е така, не желая да се заемам с делото. Страхувам се, че това е извършено в сомнамбулен транс. Ако е така, ще опитам да го отърва.
— Що за човек е убитият?
— Малко побъркан. Винаги се е безпокоял за здравето си.
— Имал ли е Кент някакви специални мотиви, за да го убие?
— Не, но е имал цял куп мотиви да премахне човека, в чието легло е спяла жертвата.
Детективът подсвирна тихо.
— Убил не когото възнамерявал, а?
— Не зная. Навъртай се наоколо и виж какво можеш да откриеш.
Мейсън погледна часовника си и отвори вратата на колата.
— Можеш да ме откараш до булеварда, а оттам ще взема такси.
— В кантората си ли отиваш?
— Не знам.
— Бил си в къщата — каза Дрейк, като палеше мотора. — Нямаше ли възможност да направиш нещо, преди да пристигне полицията?
— Нищо. Там има друг адвокат, птица на име Дънкън.
Дрейк умело избягна пресичаща кола, застана така, че да е готов да тръгне, щом светофарът му даде път, и каза:
— Дънкън те препъна по отношение твоя стил, а? — Бих казал, да. Исках да открия повече данни около убийството, но тази антика започна да ми се бърка. На всичко отгоре той си е въобразил, че е видял моя клиент към полунощ да се лута наоколо.
— Бъди внимателен при всяка своя стъпка, Пери!
— Какво те кара да ми отправяш това предупреждение?
— Изражението на очите ти. Гледаш така, като че ли си наумил да предприемеш някакво отчаяно действие.
Мейсън се изсмя.
— Решен съм не на едно, а на половин дузина неща. В момента съм като жонгльор на сцената, който върти във въздуха шест билярдни топки наведнъж, само че аз не жонглирам с каквито и да било топки, а с топки, пълни с динамит, и трябва да ги въртя.
— Ще се постарая да открия всичко, каквото мога. Между другото, поръча ми да поставя човек в Санта Барбара. Всичко е уредено и той е поел наблюдението на къщата.
— Добре си сторил, Пол. Би било по-добре, ако изпратиш още един в помощ. Сега особено е необходимо мисис Кент да бъде следена, и то колкото може по-незабележимо. Нека твои хора проследят също всеки, който напуска резиденцията на Кент, след като полицията приключи разследването. Тук можеш да ме оставиш, Пол. Ето едно такси, ще го наема. Можеш да ми телефонираш от магазина за тютюн, който е на ъгъла.
Мейсън се качи на таксито и в 9:10 бе вече в кантората си.
Дела Стрийт, спретната и свежа, се бе настанила върху един от ъглите на бюрото и докладваше на шефа си поток от информация, докато той измие ръцете, среши косата и постави в ред облекло си пред огледалото.
— Тъкмо преди няколко минути телефонира Джексън. Един от съдиите е имал заседание, насрочено 8:30. Джексън му изложил всички обстоятелства и успял да вземе подписано окончателното решение преди това. Телефонирах до хотел Уинслоу в Юма, за да съобщя на мистър Кент, но той не бил пристигнал още в хотела. Позвъних и в съда, но и те не били чували нищо за Кент. Не било издавано и разрешение за бракосъчетание на негово име тази сутрин и…
— Чакай малко — погледа часовника си Мейсън. — Това последното е без особено значение, тъй като съдът е започнал работа само преди няколко минути. Сега е малко след 9:00 и…
Нейният делови глас го прекъсна спокойно.
— Сега там е малко след 10:00. Юма е по планинско време.