Мейсън затвори вратата на малкото помещение, където се намираха аптечката и мивката, и направи лек поклон.
— Вие печелите, мис Деловитост! Има ли нещо друго?
— Повиках летището, открих номера на самолета, отлетял с Кент за Юма, и се свързах с Дрейк, за да изпрати детектив от Юма до летището да провери дали самолетът не се е приземил. Всеки момент чакам отговор.
— Не зная защо не зарежа кантората и оставя цялата работа тук на теб. Ти си се разпоредила за всичко по-бързо и по-ефикасно, отколкото аз бих го сторил, ако бях тук.
Дела се усмихна на високата му оценка и продължи да го залива със сведения.
— Бе направено всичко възможно да бъдете открит, за да ви възложат делото по завещанието на Анстръдър. Казах им, че не мога да им определя приемен час, но че ще проверя дали се интересувате от това дело.
— Кой настоява да се заема с тази работа?
— Адвокат, който представлява спорещите, моли да участвувате и вие. Каза, че той е изготвил всичко и за вас остава само да разпитате свидетелите и да представите случая в съда…
— Не мога да се ангажирам — прекъсна я Мейсън. — Делото се предвижда за тази седмица, нали?
— Да.
— Не поемам никакви допълнителни отговорности, Докато не приключа настоящия случай. Предай им, че съжалявам. Нещо друго?
— Мирна Дюшен бе просто патетична в израза на благодарностите си.
— Мирна Дюшен? — лицето му изрази почуда. — Коя беше тя?
— Момичето, което бе измамено от мошеник, намиращ се сега в хотел Палас под фалшивото име Джордж Питчърд.
— Бях забравил — усмихна се Мейсън. — Надява се, че моят съвет ще даде резултати?
— Уверена е. Готова е да ви заплати веднага щом…
— Не й ли обясни, че този съвет с гратис?
— Казах й, но изглежда, не може да повярва. Тя… Телефонът звънна. Дела Стрийт отговори и като послуша кратко, нареди:
— Стойте там и телефонирайте веднага, ако чуете нещо за него.
Затворила телефона, тя обясни.
— Самолетът на Кент не се е приземил на летището в Юма.
— Това се казва усложнение — забарабани Мейсън с ПРЪСТИ.
— Да съобщим ли, че са се загубили и да поискаме помощ от летището?
Той бавно поклати глава в знак на отрицание.
— Обади се на летището, Дела, и наеми самолет. До половин час да е готов за излитане. Не съобщавай за къде. Кажи им само, че искам да се поразходя наоколо.
— От ваше име ли да го наема? Той кимна утвърдително.
— По-полезно ще е на мое име. Ако полицаите обикалят вече летището, сигурно са узнали за самолета на Кент.
— Предполагате, че са се досетили за самолета?
— Положително, рано или късно. Това е въпрос само на време. Прислужникът ги информира, че са се готвели да сключват брак и че аз съм ги отвел някъде с кола. Не е необходимо да бъдат големи разузнавачи, за да се досетят, че две и две прави четири.
Телефонът иззвъня отново. Дела пое слушалката и след миг я подаде на Мейсън.
— Отново Джексън, от Санта Барбара. Вие разговаряйте по тази линия, а аз ще отида в другата стая да позвъня на летището.
— Ало, Джексън — обади се Мейсън, — всичко в ред ли е? Дела ми каза, че си взел решението.
— Да, декретът е подписан и е в сила. Какво да правя по-нататък?
— Кой се зае с наблюдението на жената?
— Един от хората на Дрейк. Той смени Харис.
— Разбрах, че си имал да ми предадеш нещо, но не го телефона.
— Не смея. Телефонирам ви от съда. Досега не бях в състояние да се отделя от тук. Страхувам се да не би от номератора да може да се подслушва. Надявам се по-късно да мога да ви повикам чрез централата, директно.
— Общо казано, какво е естеството на сведението ти? Ползувай език, който не би означавал нищо за външен човек.
— Касае се за създаване контакти в противниковите сили.
Мейсън озадачено сбърчи чело.
— Можеш ли да предадеш нещо повече от това?
— По всички личи, че са направени договаряния, посредством които ищецът по делото тук планира да се кооперира с другите, които са при вас и стоят на враждебни позиции спрямо ответника.
Стиснал здраво челюсти, Мейсън отрони само едно „хм!“.
— Разбирате ли какво искам да кажа?
— Струва ми се, да. Не споменавай нищо повече по телефона. Връщай се колкото може по-скоро.
— Мога ли да тръгвам веднага?
— А другите?
— Готови са да поемем всеки миг, щом наредите.
— Къде е мис Уорингтън?
— Тук, с мен. Харис чака с колата отвън пред съда.
— Качвайте се и веднага поемайте. Кажи на Харис да кара бързо. Слушай сега, Джексън. Тук, в къщата на Кент, се случи непредвидено произшествие.
— Може ли да кажете какво?
— Филип Рийз бе убит.
Джексън подсвирна тихо.
— Следователно — продължи Мейсън — не е никак препоръчително за Харис и мис Уорингтън да скочат направо в ръцете на полицията, преди да имат възможност някак си да се подготвят.