— Искате да кажете, че трябва да ги доведа в кантората, преди те…
— Тъкмо това не бива да се случва. Не желая полицията да мисли, че подготвям свидетелите. Те без друго непрестанно ме обвиняват в това. Не искам също твоите спътници да узнаят, че ти си известен за убийството, но ги посъветвай, тъй като е възможно да бъдат разпитвани от адвоката на мисис Кент за случилото се в резиденцията на Кент през вечерта преди вашето заминаване за Санта Барбара, че ще бъде добре да са сигурни в правилността на това, което си спомнят.
— Харис е този, който се сдоби с информацията, неудобна за предаване по телефона.
— За коопериране на силите ли?
— Да.
— Все едно. Не искам Харис да идва при мен, преди да е бил разпитан в полицията. Узнай от него всички подробности по отношение информацията му. Нека мис Уорингтън ги стенографира, а после и да ги напише, ако е необходимо. Ясно?
— Мисля, че е ясно.
— Добре. Тръгвайте. Може би не ще съм тук, когато пристигнете. Ако наистина ме няма, изчакай ме.
Той остави слушалката на вилката и започна да кръстосва стаята, задълбочен в мисли. Дела Стрийт се появи на вратата.
— Самолетът е готов. Разпоредих се и за бърза кола, която ще бъде долу, докато се приготвите.
Мейсън отвори вратата на дрешника, измъкна леко пардесю и застана за мит пред огледалото да донатъкми шапката си.
— Когато стигнете летището — инструктираше го секретарката, — излезте вън до най-отдалечения край на аеродрума. Двумоторен чартър ще се загрява, очаквайки ви. Казах на пилота да бъде сигурен, че е в най-отдалеченото място. Пресметнах, че полицейските детективи сигурно вече висят там.
— Чудесно момиче! — кимна Мейсън и се запъти към асансьора.
Поръчаната от Дела кола тъкмо се долепяше до тротоара, когато Мейсън се появи на изхода на зданието. Шофьорът знаеше как да не губи нито секунда в гъстия трафик.
— Карайте до най-далечния край на аеродрума — нареди Мейсън.
— Да, сър. Тези указания ми бяха дадени вече. Адвокатът се отпусна върху облегалката с очи, невиждащи летящите покрай колата картини. На два пъти, когато колата се извиваше да отбегне удар, трябваше да се улавя за дръжката. Когато обаче, качил се на самолета, погледна часовника си, той се почувствува компенсиран за тези неудобства при пътуването до летището.
Мейсън даде на пилота инструкции.
— Тази сутрин при зазоряване един чартърен самолет пое за Юма. Досега все още не е пристигнал там. Дръжте се по предписания за Юма път и оглеждайте добре терена под нас. Аз също ще наблюдавам.
— Ако го открием някъде, какво искате да сторя?
— Кръжете колкото е възможно ниско. Не се мъчете да се приземявате, освен в случай, че някой е наранен и е възможно да направим нещо. Ако самолетът е разбит и те са мъртви, ще уведомим властите. Ако ли пък някой се нуждае от медицинска помощ, ще трябва да се погрижим за приземяване.
Пилотът кимна, седна на мястото си, машината се раздвижи и плавно се издигна. Мейсън се наведе към летището да види дали полицейската кола не е вече спряла или дали сержант Хъкъм не се върти наоколо, но те прелетяха твърде бързо, за да може да се огледа всичко подробно.
Машината се издигаше плавно в широк полукръг, докато редиците от бели постройки, блестящи под брилянтната калифорнийска слънчева светлина, постепенно бяха заменени от тъмната зеленина на квадратите с портокалови насаждения. После самолетът се стрелна през теснината, оградена вляво и вдясно от покрити със сняг планини, където забуча ужасно и най-сетне, напуснал клисурата, се успокои в равномерния бръмчащ летеж.
Внезапно картината се промени почти пълно. Права, сякаш теглена с линеал черта отделяше плодородните земи от пясъчна пустиня, изпъстрена тук-там със сухи храсти и кактуси. Отдясно се появи Палм Спрингс, сгушен в основите на издигащите се планини. Още няколко минути и зад финиковите палми на долината Кочела слънцето заблестя върху повърхността на Соленото езеро.
Мейсън се бе втренчил надолу, като хвърляше погледи ту от едната, ту от другата страна на самолета, но не можеше да види и следа от приземена машина.
Соленото езеро остана назад. Под тях сега се ширеше огромната объркана смесица от ерозирани планини и грамадни хълмове движещи се пясъци. Места, известни с легендите за изоставени, затрупани от ерозията златни мини. Знойна безцветна пустиня, изобилствуваща с миражи, на която бяха принесли в жертва живота си голям брой търсачи на щастие. Колорадо се промъкваше напред като огромна жълтеникава змия, извиваща се през пустинята. Зад всичко това Юма блесна под слънчевите лъчи.