Пилотът се обърна към Мейсън в очакване на инструкции. Последният му сигнализира да продължава напред и да се приземи.
Самолетът се стрелна остро. Ревът на моторите се превърна в равномерно бръмчене, което даде възможност на Мейсън да чуе свистящия покрай машината въздух. Пилотът изви в голям кръг, приглуши моторите и наведе носа на самолета надолу. Не след дълго колелата тичаха по пистата.
Мейсън видя двама души да тичат към тях, като махаха с ръце. Единият бе Кент, а другият — непознат за Мейсън.
Адвокатът скочи от кабината и попита:
— Какво се случи?
Кент отвърна с тон на съжаление в гласа.
— Лека повреда в мотора. Трябваше да извършим принудително кацане. Стори ми се, че ще се наложи да загубим целия предиобед. Пристигнахме преди около пет минути и този човек от детективската агенция ме посрещна. Той телефонира до вашата кантора и секретарката казала да ви дочакаме тук, тъй като сте щели да пристигнете след пет-десет минути. Тя се бе осведомила за времето, необходимо за пътуването ви, и знаеше точно кога ще пристигнете.
— Къде е мис Мейз?
— Изпратих я в хотела. Искаше да се освежи малко, а след това ще ме дочака в сградата на съда.
— Всички ще отидем в съда и да приключим с това бракосъчетание. Имате ли такси под ръка?
— Да. Чака отвън.
— Има една възможност, въпреки че едва ли е вероятна в един процент някой полицай да ви чака и да ви задържи тъкмо в момента, когато влизате в колата. Искам да ви поговоря, преди някой друг да е имал тази възможност да стори това. Елате малко настрана.
Той хвана Кент под ръка, отдалечиха се на около тридесет крачки от пилота и детектива и му каза:
— А сега нека бъдем наясно!
— Какво искате да кажете с това „наясно“?
— Точно каквото казах — да бъдем наясно!
— Положително не разбирам за какво става дума. Казал съм ви всичко. Сведенията, които ви дадох за Мадъкс, са съвсем точни и…
— По дяволите Мадъкс! Какво ще кажете за Рийз?
— Имате предвид моя доведен брат?
— Да.
— Това пък както е? Разказах ви всичко и за него. Той наистина е некомпетентен, когато се касае за пари, но понякога е много радикален. Опитите му да печели завършваха печално, така че естествено е да завижда на този, който има успехи в тази насока. Той…
— Около 7:30 тази сутрин — прекъсна го Мейсън — мистър Филип Л. Рийз бе намерен мъртъв в леглото си. Смъртта е била причинена от забиване на остър готварски нож в тялото му през завивките, покриващи го. Ножът явно е бил взет от чекмеджето на бюфета и…
Кент се олюля. Впи пръсти в гърдите си и очите му се разшириха. Лицето му стана пепелявосиво.
— Не! — промълви дрезгаво той, като изговаряше думите с видими усилия. — Милостиви боже, не!?
Мейсън кимна утвърдително.
— О, боже мой! — изкрещя Кент, като се впи в ръката на Мейсън.
Адвокатът рязко се отдръпна и му се тросна.
— Изправете се и стига драматичност!
— Моля да ме извините — прошепна Кент, — но трябва да поседна.
Без нито думичка повече той се отпусна на земята. Мейсън стоеше изправен над него, като го наблюдаваше със спокоен, проницателен поглед.
— Кога… кога се случи това?
— Не зная. Беше открит около 7:30.
— Кой го намери?
— Аз.
— Как се случи тъкмо вие?
— Намерихме готварския нож под вашата възглавница. След като видяхме острието му, започнахме преглед на къщата, т.е. проверка на преспалите тази нощ в резиденцията ви.
— Под моята възглавница?! — изохка Кент, но очите му не се повдигнаха към адвоката.
— Знаехте ли — запита Мейсън, — че Рийз не спеше в своята стая тази нощ, че я бе разменил с Мадъкс?
Очите на Кент, имащи израз на тези у ранено животно, се повдигнаха към Мейсън и измъченият човек бавно поклати глава в отрицание.
— Разменили стаите си, значи?
— Разменили са ги Изглежда, вие бяхте единственият в цялата къща, който не знаеше за това. Прокурорът ще твърди, че когато сте измъкнали ножа от онова чекмедже и сте тръгнали из къщата, вие сте вярвали, че заемащият въпросната стая е Франк Мадъкс.
— Искате да кажете, че прокурорът ще настоява, че аз съм извършил всичко това?!
— Точно така.
Кент се втренчи в Мейсън. Устата му започна да се изкривява. Ръцете се вдигнаха към лицето, сякаш се опитваха да задържат мускулния гърч, и започнаха да треперят.
Мейсън му заяви с най-безразличен глас:
— Ако искате да ви представлявам, Кент, трябва да сторите две неща: първо, трябва да ме убедите, че сте невинен по отношение на каквото и да било предумишлено убийство; второ, налага се да преустановите тази игра.