Тъй като Кент продължаваше да се извива, явно спазмите обхващаха цялото му тяло, Мейсън продължи с най-спокоен тон.
— Д-р Келтън ми довери, че не правите всичко това както трябва. Че можете да заблудите домашния си лекар, но не и психиатър. Следователно трябва да видите как сам разклащате позициите си с разиграване зрелището на тези спазми.
Кент внезапно престана да трепери и да се гърчи.
— Какво неправилно има в начина, по който го правя?
— Келтън не ми оясни. Просто ми заяви, че целият номер е симулация. Сега обяснете ми, защо разигравахте този театър?
— Аз, ъ… ъ…
— Продължавайте! Защо?
Кент извади кърпа и изтри чедото си.
— Хайде, станете и застанете на двата си крака! Искам да водя сериозен разговор с вас.
Кент се изправи послушно, но с усилие.
— Кажете сега, защо бяха тези номера?
Кент промълви едва чуто.
— Защото знаех, че отново ходя насън и се страхувах… боже, беше ме много страх!
— От какво се плашехте?
— Страхувах се, че мога да извърша убийство.
— Какво? Да убиете Рийз?
— Не. Да убия Мадъкс.
— Сега вече говорите разумно… Вземете цигара.
Той му предложи табакерата си, но Кент поклати глава.
— Тогава продължете и разкажете останалото.
Кент се заозърта подозрително наоколо, а Мейсън му внуши.
— Карайте! Говорете! Едва ли бихте намерили по-сигурно място за разговор. Сега могат да се нахвърлят отгоре ви всеки миг.
Той вдигна пръст и го насочи нагоре към един самолет, който в този момент не се виждаше по-голям от точица в небето, но се насочваше със сигурност към летището.
— Дори този самолет може да ни носи полицаите. А сега говорете, и то говорете бързо!
— Само бог знае какво правя, когато започна сомнамбулните си бродения.
— Вие ли убихте Рийз?
— Бог ми е свидетел, не зная.
— А какво знаете?
— Зная, че ходех насън преди една година. Зная, че още като дете от време на време съм вършил това. Знам, че тези пристъпи ме спохождат при пълнолуние и когато съм нервен и разтревожен. Зная, че преди около година по време на такова нощно бродене съм взел кухненския нож. Не зная какво съм възнамерявал да сторя с него, но се страхувам, ужасно се страхувам…
— Че сте имали намерение да убиете жена си — продължи недовършената му мисъл Мейсън.
Кент кимна утвърдително.
— Продължавайте — подкани го Мейсън, като наблюдаваше самолета, описващ дъга, за да застане срещу вятъра, — какво ще кажете за тази последна проява на вашия сомнамбулизъм?
— Станал съм по-предишната нощ, както съм спял. Взел съм ножа от бюфета. Явно не съм опитвал да убия някого с него или, ако съм се опитал, някой ме е предпазил от такова нещо.
— Какво ви кара да мислите така?
— Ножът беше под възглавницата ми, когато се събудих сутринта.
— Тогава, значи, вие сте знаели, че е там?
— Да.
— А знаете ли какво стана по-нататък?
— Предполагам какво може да е станало. Отидох да взема душа си и когато се върнах, ножът го нямаше. Тъкмо по това време Една прояви много голяма загриженост. Ето и снощи, след като си легнах, някой заключи вратата ми.
— Та вие сте знаели и това?
— Да. Не бях още заспал. Ключалката щракна много леко.
— И предположихте, че това е Една?
— Да. Бях сигурен, че е тя.
— Е, и какво?
— И така, когато вчера Една започна със своите астрологични глупости и ме посъветва да се срещна с адвокат, чието име има пет букви, свързани с нещо като скала, за мен бе ясно, че тя се старае да ме постави в изгодна позиция, в случай че действително ни сполети нещо ужасно. И така прекарах през ума си имената на известните адвокати-криминалисти и направих нещата по-лесни за нея, като споменах вашето име.
— Така. Значи не сте се подвели по тези астроложки глупости?
— Не зная. Струва ми се, че има нещо във всичко това, но щом тя отвари дума за зодии и имена, прецених ползата от негласното й внушение да вляза в контакт с вас, преди още да се е случило нещо.
— И по същите съображения поискахте да доведа и лекар?
— Да. Племенницата ми предложи и аз видях изгодата от това.
— А тези гърчове?
— Исках да оставя впечатление и у двама ви, че моите деяния са пропити с голямо нервно напрежение.
— Така, разигравахте този номер, за да повлияете на доктора?
— Ако искате да го изразите с тези думи, да.
— Защо не се обърнахте към полицията или към здравно учреждение?
— Защо не го сторих! О, боже мой, защо не го сторих! Само ако бях постъпил така! Но не, аз продължавам да се надявам, че всичко ще се оправи. Представете си, бях поставил този нож под възглавницата си, не бях извършил нищо с него. Така считах, че в края на краищата не бих учил човек. Поставете се за миг в моето положение. Аз съм богат човек, жена ми иска да обсеби богатството ми, като ме сложи под попечителство. Да сторя нещо като търсене закрилата на полицията или на здравно заведение, значеше сам да се натикам право в ръцете й. Бях в ужасно състояние. Тревогите ми почти ме влудяваха. После, след като се консултирах с вас и видях вещината, с която ръководехте всичко, добих сигурност, че работите ми ще бъдат изведени на добър край. Снехте планина от плещите ми. Снощи си легнах успокоен и спах като заклан. Не мога да си спомня нищо освен тазсутрешната суетня… Бях възбуден поради предстоящето сключване на брак… Не погледнах под възглавницата.