Выбрать главу

Самолетът, който се бе приземил, се придвижи още малко и спря. Мейсън, като видя слизащите от самолета, ободри Кент.

— Добре, вярвам ви. Ще направя всичко по силите си, за да ви оправя. Ако ми разказахте истината, продължавайте по същия начин и разкажете вашата история и в полицията. Ако ли пък сте създали тази басня за сомнамбулизъм, както вашата жена твърди в делото си срещу вас, с цел да убиете някого, който стои на пътя ви и искате да го отстраните, кажете ми това още сега.

— Не, не. Казах ви самата истина. Мейсън вдигна ръка и извика.

— Насам, насам, сержанте!

Сержант Хъкъм, който се протягаше след като се измъкна от самолета, трепна от изненада, като чу гласа на Мейсън, после, придружен от заместник-областния прокурор Блейн, се запъти към тях.

— Какво е това? — попита с колеблив полушепот Кент.

— Горе главата! — подкрепи го Мейсън. — Разкажете вашата история на длъжностните лица и вестникарите. Необходима ни е цялата публичност, която можем да получим…

Сержант Хъкъм се обърна с враждебен тон към Мейсън.

— Какво, по дяволите, правите вие тук?

С официален маниер и усмивка Мейсън произнесе:

— Сержант Хъкъм, позволете да ви представя мистър Питър Б. Кент.

ГЛАВА XII

Пери Мейсън крачеше напрегнато из кантората си, докато слушаше монотонния глас на Пол Дрейк да нарежда низ от факти.

— …Сомнамбулизмът, изглежда, е единствената ти база за построяване на защитата, Пери. Няма никакви отпечатъци от пръсти по дръжката на ножа, но Дънкън сега се кълне, че Кент е бил този, когото е видял да се разхожда на лунна светлина. Дънкън е адски враждебен. Не се залъгвай да мислиш, че този стар дърдорко няма да ти причини всички злини, които са по силите му. Разбрах, че когато най-напред е давал показания, е твърдял най-общо, че е видял фигура в сомнамбулен транс. Сега обаче е сигурен, че това е бил Кент, и то поради това, че бил облечен в дълга бяла нощница. Той…

Мейсън се извърна бързо към Дрейк.

— Тази нощница ми се вижда доста хлъзгав аргумент. Кент не е ли бил облечен в пижама?

Дрейк поклати глава.

— Нищо не може да се направи, Пери. Аз също мислех, че можем да разклатим показанията му, като се заловим за нощницата, но излезе празна надежда, Кент е ползувал една старомодна нощница.

— Представям си как се е нахвърлил прокурорът на това доказателство.

— Положително. Открили са нощницата на пода, до леглото на Кент, предполагаемата, с която е бил облечен.

— Някакви петна от кръв по нея?

— Не можах да разбера, но струва ми се, няма.

— Не би ли било възможно да е имало?

— Теорията на прокурора е, че тъй като ножът е бил забит през завивките, одеялата са предпазили каквато и да било кръв да зацапа ръцете или дрехите на убиеца.

— Това звучи достоверно, във всеки случай достатъчно достоверно, за да убеди съдебните заседатели. В кой час е било извършено убийството?

— Това е под въпрос. По едни или други съображения прокурорският състав се мъчи да направи от това голям въпрос, като обяви, че е много трудно да се фиксира точно времето. Съобщили са на журналистите, че е някъде между полунощ и 4:00 сутринта. Разпитвах слугите, за да разбера дали са чули нещо около 3:00.

Застанал с разкрачени крака и издадена напред брадичка, Мейсън се задълбочи върху това късче информация.

— Те вършат всичко това, за да подготвят път за Дънкън да промени разказаното, ако това се наложи. Слагам на бас двеста долара, че те са в състояние да фиксират времето в диапазон от един час в едната или другата насока, но Дънкън заяви, че е видял Кент с ножа да пресича пациото в 00:15. Пол, часовникът в стаята на Дънкън бил ли е с фосфоресциращ циферблат?

— Не зная. Защо?

— Защото, ако е така, те нарочно не уточняват времето, докато убедят Дънкън, че е било 03:00 вместо 00:15. Човек със слабо зрение може лесно да се заблуди по отношение положението на стрелките.

Като повдигна глава от бележника си, Дела Стрийт запита: