— Мислите ли, че Дънкън може да направи това?
— Сигурно ще може. Ще го подхванат отдалеко: „Ето, мистър Дънкън, вие сте адвокат. За вас никак не ще е хубаво да бъдете поставен в капан по време на кръстосания разшит. Медицинската експертиза говори, че убийството трябва да е било извършено в 3:00 сутринта. Сега не е ли резонно да предположим, че когато сте погледнали часовника, малката стрелка е сочела цифрата 3, а не голямата? Естествено нямаме намерение да ви караме да свидетелствувате за нещо, в което не сте убеден, но също така не желаем да ви видим в смешно положение“… и Дънкън ще се хване на тази въдица. Ще се прибере у дома си, ще премисли всичко (отново и, хипнотизирал сам себе си, ще се убеди колко ясно си спомня, че е било 03:00, а не 00:15. Хора като Дънкън, предубедени и егоистични, са най-опасните лъжесвидетели в този свят, защото те не могат да приемат даже пред себе си, че извършват лъжесвидетелство. Те са така самомнителни, имат такова високо мнение за своите добродетели, че всичките им постъпки носят окраската на тяхното предубеждение. Те не могат да бъдат безпристрастни наблюдатели. Виждат всичко през призмата на предубежденията си.
— Не можете ли да го поставите по някакъв начин в капан — попита Дела, — така че да застане пред журито в ясна светлина и да го разберат що за човек е?
— Може да се опитаме, но то ще бъде доста трудно и може да не бъде възприето в известен смисъл като много етично.
— Добре — отвърна Дела, — но от друга страна, считате ли, че е много етично да оставите да обесят клиента ви заради това, че някой стар надут морж си позволява да лъже…
— Ти не се безпокой за Пери, Дела — намеси се Дрейк. — Преди делото да е приключило, той ще измисли нещо такова, което, ако не е успешно, може да доведе до изгонването му от съда, а ако е успешно, ще го направи още по-голям герой. Досега клиент на Пери Мейсън още не е признат за виновен на основата на лъжесвидетелски показания.
— Следиш ли Дънкън? — запита Мейсън.
— Да. Всеки, който напуска резиденцията, бива проследяван, а след това получавам доклади по телефона всеки петнадесет минути.
Мейсън кимна замислено.
— Много ме интересува да зная кога Дънкън ще посети очен лекар.
— Защо пък специално окулист?
— Забелязах, че той постоянно гледа през долните полукръгове на очилата си. Те са с двойни стъкла. Ясно е, че очилата му вече се нуждаят от подмяна. Много неща ще зависят от състоянието на зрението му. Прокурорът ще се стреми да произведе чрез него хубаво впечатление. В този момент Дънкън не може да прочете нищо, ако не гледа през долната половина на стъклата си, и ако не държи това, което чете, на разстояние една протегната ръка от очите си. Това не ще звучи много добре на свидетелския стол, особено когато човек свидетелствува за нещо, което е видял на лунна светлина, и то в 3:00 сутринта.
— Но не вярвам да е спал с очилата си — подхвърли Дела Стрийт.
— Ще останеш с впечатление, че е спал с тях, когато го чуеш от свидетелската скамейка. Областният прокурор не е толкова непочтен човек, но някои от заместниците му говорят твърде много от желание да изтъкнат себе си на всяка цена. Те ще му подхвърлят намека какво искат да докажат, а Дънкън сам Ще свърши останалото. Какво стана с Джексън, върна ли се?
Дела кимна.
— Харис е подслушал телефонен разговор между Дорис Съли Кент и Мадъкс. Струва ми се, че ще пожелаете и Пол да знае за този разговор?
— Покани Джексън. Нека влезе.
Дела Стрийт се опря за момент на прага и запита.
— Мислите ли, че е напълно издържано твърдението на Кент, че самолетът му е получил повреда в мотора?
— Да. Говорих с пилота. Било е нещо дребно. Извършили принудително кацане в пустинята. Поправката не е отнела много време, но пилотът е трябвало да разчиства много място за излитане, като е изкоренявал храсталаци. Било е нещо такова, което се случва веднаж на милион пъти.
— Тогава Кент не е сключил брак?
— Не.
— Това не означава ли, че Люсил Мейз може да свидетелствува срещу него?
— При все това тя не знае нищо. Доведи Джексън.
Когато тя напусна стаята, Дрейк попита тихо:
— Имал ли е Кент някакво основание да стори това със самолета?
— Откъде, дявол да го вземе, мога да зная? Пилотът и той твърдят едно и също.
— И той е твой клиент.
— Той е мой клиент, но е и твой. И не бъди така адски циничен. Допускам, че наистина са имали повреда в самолета.
— Възможно е да е така, но опитай се да убедиш съда в това.
Вратата се отвори и Джексън влезе. Мейсън го покани.
— Разкажи ни всичко, Джексън.
Последният беше възбуден.