Според закона на нашия щат след издаване на този декрет делото не може да бъде прекратено.
— Това показва, че не познавате Дорис — изпъшка Кент, като чупеше нервно дългите си пръсти. — Законодателят винаги покровителствува жената и Дорис умело се възползува от това положение. За нея женитбата е сделка и е изучила всички трикове. Съществува закон, според който съдът не може да произнесе окончателното решение, ако страните са се помирили. Дорис се готви да направи писмено изявление, че сме се помирили.
— Помирихте ли се наистина?
— Не, но ще претендира, че сме. Написа ми едно мелодраматично писмо. Постарах се да бъда учтив в отговора си и сега тя ще го използува като доказателство. Но това не е всичко. Подготвила ми е обвинение в измама, не зная каква точно. Знаете, заведе делото на основание някои неща, случили се в Чикаго, но е добавила в доста голяма степен и други, станали след пристигането ни в Калифорния.
— Делото е заведено в Калифорния?
— Да, в Санта Барбара.
— Колко време живее тя там?
— Когато дойдох от Чикаго, имах две имения в Калифорния. Едното е в Холивуд, където живея сега, а другото в Санта Барбара. Тя прекара с мен няколко дни в Холивуд, а после отиде в Санта Барбара, където и заведе дело за развод.
— Как стои въпросът за жителството? Къде ви е постоянното местожителство?
— В Санта Барбара. В Чикаго имах значителни интереси от делови характер и прекарвах част от времето си там, но гласувах и поддържах жителство тук. Когато започна делото, Дорис заяви, че няма никакви пари, при все че разполагаше с ограбеното от двата и предишни брака. Успя да накара съда да и определи временна издръжка и пари за водене на делото. Прибира от мен хиляда и петстотин долара месечно и се развява наоколо. Сега, когато разбра, че искам да се женя наново, направи си сметка да докопа повече в замяна на свободата ми.
— Какво още? — попита Мейсън с най-обикновен тон.
— Влюбен съм.
— Да се плащат по петнадесет стотарки всеки тридесет дни би трябвало да бъде добро лекарство против тази болест.
Кент не отвърна нищо.
— Други неприятности? — осведоми се Мейсън с тон на лекар, който пита за допълнителни симптоми.
— Колкото искате. Партньорът ми например.
— Кой е той?
— Франк Б. Мадъкс.
— Какво не е в ред с него?
— Съдружници сме — бизнес в Чикаго. Трябваше да напусна твърде спешно.
— Защо?
— Лични причини. Здравето ми на първо място. Имах нужда от промяна на обстановката.
— А какво стана със съдружника ви?
Внезапно Кент изпадна в пристъп от спазми. Лицевата му мускулатура се сгърчи. Ръцете и краката му се тресяха. С усилие повдигна трепереща ръка към измъченото си лице, пое дълбоко въздух и с мъка се съвзе.
— Сега всичко е в ред. Само нервен гърч. Сполита ме, когато съм раздразнен.
Вперил в него твърд и нетрепващ поглед, Мейсън поде отново.
— Та думата беше за вашия съдружник?
— Да — каза Кент, като все още се бореше да се овладее напълно.
— Е, и какво?
— Намерих Франк Б. Мадъкс, един побъркан изобретател без стотинка в джоба, настанен в барака до задния двор на една плевня в най-бедния квартал на Чикаго. Имал изобретение за поправка на автомобилни клапани, за което твърдеше, че може да се пласира в сервизите. Нямал възможност даже да патентова тази машина. Моделът, който ми показа, бе изработен на ръка. Подкрепих го финансово и организирах фирма за производството му — Манифактурна компания Мадъкс. В нея аз бях необявен партньор. Работата се развиваше отлично и носеше печалби, когато лекарят ме посъветва да почивам. Оставих всичко в ръцете на Мадъкс и дойдох тук. От време на време той ме осведомяваше за състоянието на фирмата. Писмата му бяха винаги сърдечни. Един ден ми съобщи, че имал да разисква някои проблеми с мен и трябвало да ме посети. Отговорих му да тръгне веднага. Пристигна заедно с една личност на име Дънкън. Отначало го представи като свой приятел, а сега се оказа, че е адвокат — една шкембеста, с рунтави вежди стара лисица. Този тип ми заяви, че Мадъкс трябвало да получава и заплата, а не само печалбата като съдружник. Обвини ме, че съм писал някакво писмо до друг собственик на подобен патент, където съм декларирал, че не ще преча на неговата продукция. Това щяло да ощети стойността на нашия патент с милиони.
— С други думи вашият съдружник иска сега, когато производството ви е станало твърде печелившо, да го обсеби изцяло. Така ли?
— Не само това, но иска съвсем да ме разори, като дири компенсация за упоменатата мнима щета. Та това е нечувана наглост! И което ме вбесява още повече, е, че тази подла змия пристигна под благовидния предлог на приятелско посещение! Най-после сторил съм толкова много за него!