— Мисля, че ще подкрепя възражението — обяви председателят Маркъм.
— Водихте ли телефонен разговор? — запита Мейсън.
— Същото възражение! — протестира Бъргър.
— Същото решение! — оповести Маркъм.
— Не е ли вярно, че точно в 23:00 сте водил междуградски телефонен разговор с мисис Дорис Съли Кент и следователно не е било възможно да бъдете в резиденцията на Питър Кент?
— Същите възражения! — прогърмя Бъргър.
— Ако съветникът измени въпроса така, че свидетелят да бъде запитан дали не е водил телефонен разговор от някое друго място по времето, за което свидетелят твърдеше, че е бил в къщата, ще допусна въпроса — постанови председателят, — но, струва ми се, за да е уместен и по същество кръстосаният разпит, не бива да включва въпроса за името на лицето, с което е воден телефонният разговор.
— Много добре — съгласи се Мейсън, — не проведохте ли точно в 23:00 междуградски телефонен разговор от казаната аптека, мистър Дънкън?
— Беше преди 23:00. Пет минути преди 23:00. В 23:00 бяхме вече обратно в резиденцията.
— Това е всичко — засмя се Мейсън.
Бъргър и Блейн проведоха шепнешком кратък разговор, след което областният прокурор обяви:
— Нямаме към свидетеля други въпроси, ваша почит. Следващият ни свидетел е Една Хамър. Предполагам, че съдът е наясно, че тя е враждебен свидетел, тъй като е племенница на обвиняемия. Може би ще ми се налага да я разпитам чрез водещи въпроси…
— Ще мислим как да минем по този мост, когато стигнем до него — прекъсна го съдията Маркъм. — Мис Хамър, заемете мястото.
Една Хамър пристъпи напред, бе заклета и седна на свидетелския стол. Лицето й беше бледо и измъчено.
— Името ви е Една Хамър — започна Бъргър. — Племенница сте на обвиняемия и живеете с него в къщата му на 3824 Лейквю Терас, Холивуд?
— Да, сър.
— И бяхте там през нощта на тринадесети и сутринта на четиринадесети от настоящия месец?
— Да, сър.
— Познавате ли по външен вид известен готварски нож, който е бил държан обикновено в най-горното чекмедже от кухненския шкаф?
— Да, сър.
— Видяхте ли този нож сутринта на тринадесети?
Тя наведе очи, захапа устната си и не каза нищо.
— Отговорете на въпроса! — нареди съдията Маркъм.
— Видях нож, който приличаше на него.
— Къде беше този нож?
— Възразявам — каза Мейсън, — въпросът не е по същество и е некомпетентен.
— Възнамеряваме да докажем, ваша почит — обясни Бъргър, — че ножът е бил във владение на обвиняемия.
— При това основание възражението се отхвърля — отсъди Маркъм.
— Отговорете на въпроса! — настоя Бъргър.
— Кухненски нож, подобен на този, който обикновено се намира в горното чекмедже на бюфета, видях в спалнята на вуйчо си под възглавницата му.
— Това беше сутринта на тринадесети?
— Да.
— Какво направихте с ножа?
— Върнах го обратно на мястото му в бюфета.
— Споменахте ли на вуйчо си за ножа?
— Не.
— Взехте ли някакви мерки този нож да не попадне отново у вуйчо ви, след като го бяхте поставила на мястото му?
— Заключих чекмеджето вечерта на тринадесети.
— И кога видяхте след това отново ножа?
— Не зная.
— Не знаете?!
— Видях кухненски нож, но не съм сигурна дали беше този същият.
— Обръщам вниманието ви върху ножа, обозначен като веществено доказателство № 2 на обвинението. Видяхте ли този нож сутринта на четиринадесети?
— Да… предполагам.
— Къде?
— Под възглавницата на леглото във вуйчовата ми стая.
— И беше приблизително в същото състояние, що се отнася до петната по острието му?
— Да.
— Е, добре, когато го заключвахте вечерта на тринадесети, ножът беше ли вътре в чекмеджето?
— Не зная.
— Защо не знаете?
— Защото не отворих чекмеджето, преди да заключа.
— Кой бе с вас по това време?
— Възразявам — протестирам Мейсън. — Некомпетентно, не по същество.
— Възражението се отхвърля! — отсече председателят.
— Мистър Мейсън — отговори тя на въпроса.
— Имате предвид Пери Мейсън, адвоката, който седи тук в съдебната зала?
— Да, сър.
— Различен ли е по външен вид и форма този нож, веществено доказателство № 2 на обвинението, от ножа, който поставихте в чекмеджето на тринадесети сутринта?
— Не, изглежда. Подобен е на ножа, който прибрах в чекмеджето тогава.
— Когато сте давала показания пред служебното лице на четиринадесети сутринта, сте заявила, че ножът е бил същият, така ли?