— Виждал съм го често.
— Къде?
— Когато съм гостувал в къщата на мистър Кент. Това беше ножът от комплекта, с помощта на който Кент разсичаше печените птици и разрязваше месо. Имаше, струва ми се, и по-малък комплект за скара.
— Знаете ли къде обикновено се държеше ножът?
— Зная.
— Къде?
— В бюфета на столовата.
— А къде по-точно в бюфета?
— В най-горното чекмедже, сър. Там има тапицирана с плюш секция, пригодена за съхраняване на комплекта.
— Имахте ли възможност да идете до това чекмедже вечерта на тринадесети от настоящия месец?
— Имах.
— По кое време?
— Приблизително около 21:40.
— Какво правихте там?
— Взех някои принадлежности за приготовляване на напитки.
— По това време ножът беше ли там?
— Не беше.
— Положителен ли сте в това?
— Съвсем положителен съм.
— Имаше ли ключалка на чекмеджето?
— Имаше.
— По времето, за което говорите, чекмеджето беше ли заключено или не?
— Бе отключено.
— Къде бяхте по времето, когато е извършено убийството?
— В Санта Барбара.
— Кой ви изпрати там?
— Питър Кент.
— По чий съвет?
— По съвет на Пери Мейсън.
— Знаете ли дали мистър Коултър, главният прислужник, е ходил до чекмеджето същата вечер?
— Зная един случай, когато той отиде там, да.
— Това беше преди или след като забелязахте, че ножът не е там?
Харис се размърда неспокойно и каза:
— Предпочитам да не отговарям на този въпрос.
— Вашите предпочитания нямат никакво значение. Намирате се в този съд като свидетел, и то под клетва. Отговорете на въпроса!
— Преди — произнесе Харис с приглушен тон.
— Говорете по-силно, така че да могат да ви чуят заседателите. Какво казахте?
— Казах, че това бе преди.
— От къде знаете?
— Видях мистър Коултър при бюфета.
— Какво правеше там?
— Отвори чекмеджето. Не зная дали е взел или сложил нещо, после затвори и се отдалечи.
— Колко време, преди да отворите вие чекмеджето, стана това?
— Около пет минути, бих казал.
Бъргър кимна тържествуващ към Пери Мейсън.
— Можете да продължите със своя кръстосан разпит.
Мейсън започна с най-обикновен тон.
— Между другото, вие сте тайно венчан за Една Хамър, свидетелката, която току-що напусна мястото, заемано сега от вас, нали?
Съдебната зала, която от няколко минути бе напрегнато притихнала, изведнъж зашумя леко, когато присъствуващите се наведоха напред, за да доловят отговора. Харис се поколеба за миг и каза.
— Да, женени сме.
— От колко време?
— От десети миналия месец.
— Къде?
— В Юма, Аризона.
— И това бракосъчетание бе запазено в тайна?
— Да, сър.
— След сключване на брака Една Хамър монтира секретна брава върху вратата на своята спалня, нали?
— Да, сър.
— И вие също получихте ключ от тази брава?
Харис показваше явно своето неловко положение. В следващия миг Бъргър бе на крак.
— Възразявам, ваша почит! Това не е кръстосан разпит.
— Оттеглям въпроса си — веднага реагира Мейсън — и запазвам правото си да го поставя по-късно отново, когато покажа юридическото му основание.
Бъргър седна бавно на мястото си, но показваше с държанието си, че е готов всеки миг да скочи пак. Седнал удобно, прехвърлил крак върху крак, Мейсън ясно демонстрираше, че е доволен от развоя на разпита.
— И така, отидохте в Санта Барбара през нощта, когато бе извършено убийството, така ли?
— Да, сър.
— И сторихте това по мой съвет?
— Така беше.
— Кой друг замина с вас?
Мис Уорингтън, секретарката на мистър Кент.
— Някой друг?
— Никой, сър.
— Положителен ли сте в това?
— Да, сър.
— Отидохте, струва ми се, до резиденцията на Дорис Съли Кент?
— Един момент, ваша почит — намеси се Бъргър, — мисля, че този въпрос е съвсем некомпетентен, не по същността и няма нищо общо с кръстосания разпит. Няма значение къде е ходил и какво е правил свидетелят, докато е бил в Санта Барбара.
— Съветникът сам открехна тази вратичка, ваша почит — усмихна се Мейсън. — В стремежа си да докаже пред съда, че аз съм се разпореждал с всичко в къщата и съм изпратил свидетеля в Санта Барбара, той го попита къде е бил по време на извършване престъплението и кой го е изпратил. Следователно и аз имам право да го разпитам много задълбочено и в най-големи подробности с цел да проверя достоверността на показанията му, отнасящи се до тази фаза от разказа му.
Съдията Маркъм понечи да каже нещо, после се въздържа и отсече:
— Възражението се отхвърля!
— Отговорете на въпроса, мистър Харис — подкани го Мейсън. — Отидохте ли до резиденцията на мисис Дорис Съли Кент?