— Не е нужно да го узнава — убеждаваше го Вещицата (едва ли би могъл да допуснеш възможността да го направи човек с толкова свирепо лице). — Няма да й кажеш как си се сдобил с ябълката. Няма защо и баща ти да научава. Никой в твоя свят няма да разбере за всичко това. Та нали не е задължително момиченцето да се върне с теб?
Именно тук Вещицата направи фаталната си грешка. Дигъри беше наясно, че Поли е в състояние да се измъкне с кръгчето си така бързо, както и той. Но очевидно Вещицата не го знаеше. А злостното й предложение да изостави Поли изведнъж го върна в реалността и Дигъри проумя, че всичко, казано от Вещицата, е лъжа. И въпреки че се чувстваше тъй нещастен, главата му се избистри и той каза (с променен и несравнимо по-твърд глас):
— Виж! А къде точно е твоето място във всичко това? Как така изведнъж мойта майка ти стана толкова скъпа? Какво общо имаш с нея ти? Какви ги кроиш?
— Браво на теб, Дигъри! — прошепна Поли в ухото му. — Бързо! Да тръгваме веднага!
По време на цялата препирня тя не посмя да се обади, защото — нали разбирате — не нейната майка умираше.
— Да вървим! — отсече Дигъри.
Помогна на Поли да се качи върху гърба на Фледж, бързо я последва и Коня разпери широко криле.
— Вървете тогава, глупаци! — провикна се Вещицата. — Спомни си за мен, момче, когато остарееш, когато легнеш немощен и болен! Спомни си как си отхвърлил възможността за вечна младост! Никой няма да ти я предложи втори път.
Те вече бяха тъй високо, че едва я чуваха. А и Вещицата реши да не губи времето си, като зяпа след тях. Видяха я да се отправя на север по склона.
Сутринта бяха тръгнали рано, а и случката в градината не продължи дълго, затова Фледж и Поли смятаха, че няма да е трудно да се върнат в Нарния до вечерта. По обратния път Дигъри не отрони нито дума, а двамата му другари не смееха да го заговорят. Беше много тъжен и дори не беше сигурен дали е постъпил правилно. Ала щом си припомнеше блесналите сълзи в очите на Аслан, се изпълваше с увереност.
Цял ден Фледж летя с неуморните си криле. Реката на изток му бе ориентир. Прекосиха планините и дивите, осеяни с дървета, хълмове, после огромния водопад и се спуснаха надолу, където горите на Нарния тъмнееха в сянката на могъщата скала. Накрая, когато небето почервеня от залеза зад тях, той видя едно място, където много същества се бяха струпали до брега на реката. Скоро сред тях различи самия Аслан. Фледж се спусна, изпъна четирите си крака, прибра криле и се приземи. Децата слязоха. Видяха всички животни, джуджета, сатири, нимфи и какви ли още не твари да му правят път. Аслан приближи, а Дигъри му подаде ябълката с думите:
— Донесох ябълката, която искахте, сър!
Глава четиринадесета
Посаждането на дървото
— Браво! — похвали го Аслан с глас, от който земята затрепери.
Дигъри разбра, че всички жители на Нарния са чули тези думи, а свързаната с тях история ще се предава от баща на син в новия свят стотици години, може би дори завинаги. Ала изобщо не му хрумна да изпита гордост, защото сега, лице в лице с Аслан, не мислеше за това. Само откри, че има смелост да гледа Лъва право в очите. Беше забравил тревогите си и се чувстваше доволен.
— Браво, сине Адамов! — повтори Лъва. — От този плод имаше желание да вкусиш и заради него плака. Единствено твоята ръка ще засади Дървото-закрилник на Нарния. Хвърли ябълката към брега на реката, където почвата е мека!
Дигъри направи както му заръчаха. Всички стояха притихнали и чуха лекото тупване на ябълката в калта.
— Добре я хвърли — отбеляза Аслан. — А сега да пристъпим към коронясването на Франк, Крал на Нарния, и Хелън, неговата Кралица.
Едва сега децата ги забелязаха. Бяха облечени в необикновено красиви дрехи, от раменете им се спускаха кожи, а четири джуджета държаха шлейфа на Краля и четири речни нимфи — на Кралицата. Стояха гологлави, Хелън бе разпуснала косите си и беше много красива. Но не толкова косите или дрехите им придаваха вид, по-различен отпреди. Лицето на Краля имаше по-особено изражение. Цялата острота, хитрост и сприхавост, придобити в Лондон, се бяха стопили. Сега изпъкваха смелостта и добрината, които винаги бе притежавал. Кой знае дали въздухът на новия свят или разговорите с Аслан го бяха променили. А може би и двете.
— Честна дума — прошепна Фледж на Поли, — старият ми господар се е променил почти толкова, колкото и аз. Ха, та той сега е истински господар.