Защо, по дяволите, всичко й се струва толкова отегчително?
Със сигурност вълнението не бе изчезнало само защото най-после бе постигнала някакъв успех… или не бе така? Тя смяташе, че успехът ще й донесе удовлетворение. Или жадуваше за нещо повече, за нещо, което току-що бе вкусила и което не можеше да разбере. То я караше да тръгне с Хоксмур, където и да отиваше той, независимо от опасностите…
Отмести стола си и започна да събира листата. Сложи списъка на кредиторите най-отгоре, а върху него кесията с парите.
— Хрумна ми нещо — каза тя и посегна към пелерината и шапката си.
— Къде отиваш?
Доминик наметна пелерината.
— Да се видя с моя приятел Икабод Бритълс. Той ще се погрижи за всичко. Не е нужно да идваш.
— Чудесно. И без това бих искал да посетя един човек.
Доминик се извърна.
— Не и Сабин.
Дру вирна брадичка.
— Ако искаш да знаеш, не става дума за нея. Писна ми от нея. Това е приятелка, която не съм виждал от доста време. Една прекрасна жена. Предпочита чай пред шери.
Доминик завърза панделките на шапката си и се пресегна към купчината на бюрото.
— Добре. Можеш да пийнеш чаша чай с нея. Григс ще дойде с теб.
— Как ли пък не!
— Ще остане отвън. — Доминик спря и изгледа многозначително брат си. — Ще бъде там, ако се нуждаеш от него.
— Няма да се нуждая — сви устни Дру. — Повярвай ми.
Сестра му се усмихна мило и го потупа по ръката.
— Радвам се, че отново си старият Дру. Просто се пази. Някои жени могат да бъдат доста… жестоки.
Жестока. Каза го отново няколко минути по-късно, докато Хатън й помагаше да се качи в наетия файтон. Не, определението не й харесваше особено. Може би любопитна й прилягаше повече.
Зажадняла…
Това пък изобщо не й прилягаше.
ГЛАВА 9
— Липсваше ми, капитане, любов моя. Много дълго те нямаше.
Николас плъзна пръст по ръба на чашата и хвърли кос поглед към жената, седнала до него. Масата, която бе избрал, бе в най-тъмния ъгъл на кръчмата. С полуразтворени устни и изпъчени гърди, тя му дари усмивка, пълна с обещания. Сведе кокетно глава, така че русите й къдрици да се разстелят по ръкава му. Жената миришеше на мускус, бира и солена вода.
— Мърси8 — промърмори той и се пресегна към бутилката, — имай милост.
— Ела с мен горе.
— Не и тази нощ.
— Не знаеш кой ще влезе през вратата. Аз самата те търсих четири или пет седмици. Те не те търсят, за да те черпят една бира, а за да те пъхнат в чамов сандък. Няма защо аз да ти казвам колко врагове имаш. Ела с мен, любими, ще излекувам измъчената ти душа.
Николас не я удостои с поглед.
— Казах вече — не и тази нощ.
— Боже, никога не съм те виждала такъв. — Тя го изгледа внимателно. — Намерил си си някоя.
Бутилката се изплъзна настрани от ръба на чашата, но той не я погледна.
— Не е това, което си мислиш.
Смехът й привлече няколко похотливи погледа от масите в задимената крайбрежна кръчма. Винаги ставаше така. Мърси представляваше доста привлекателна гледка. Сякаш бе излязла от някаква мъжка фантазия, каквото и да правеше. А като собственичка на кръчмата, правеше това, което си поискаше, с когото си поискаше. Носеха се слухове, че била издържана от един арабски принц. Тази вечер бе облечена в моряшки панталони, пристегнати в кръста, и моряшка бяла риза, ниско изрязана и разкриваща раменете й. Косата й — пухкав облак от руси къдрици — стигаше до под кръста, а в едната си ръка държеше дебела пура.
До неотдавна Николас пушеше от същите пури, излегнал се в леглото й на горния етаж.
— Боже, няма да се учудя, ако е девствена.
Той я изгледа остро.
Жената дръпна от пурата и по лицето й се изписа израз на искрена наслада, който не се дължеше само на първокласния тютюн.
— Не съм и помисляла, че ще ти се случи точно на теб, любов моя.
— Няма такова нещо. Става дума за бизнес. — Съзерцава няколко мига питието, после го изпи на един дъх.
— Не ми прилича на бизнес.
Наистина, и самият той не го възприемаше по този начин.
— Дори Бритълс не знае всичко, по дяволите.
— Да не задавам повече въпроси?
— Дяволски си права.
— Никакви задължения към никого, освен към себе си.
— Предпочитам да е така.
— Повечето мъже го предпочитат.
Николас се намръщи.
— Обаче сега заради прищевките на една любопитна жена аз трябва да разкрия тайните си и да й позволя да си пъха носа в работите ми.
Господ му е свидетел, че съвсем сериозно обмисляше идеята. Не, съвсем не приличаше на бизнес. Приличаше на игра, която никога досега не бе играл.
— Чист бизнес. — Чашата се удари в масата и разклати свещта, пъхната в една бутилка. — Тя се опитва да ме принуди.