— О, да! задъхано отвърна Доминик, преди Николас да успее грубо да откаже. Една нощ? В тази крепост? Не разбираше защо трябва да бъде въвлечен в някакъв италиански бунт. Беше прекарал последните десет години от живота си, избягвайки всякакви политически борби. От тях нищо не можеше да се спечели, освен рани или загубата на някой крайник. Според Николас политическите битки се подклаждаха от хора с нестабилна психика. Един чужденец не можеше нито да ги контролира, нито да ги разбере и най-вероятно щеше много скоро да се окаже в ролята на пионка, използвана и от двете страни. Но разумната и толкова предпазлива госпожица Уилъби изглежда не се замисляше над подобна опасност, докато вървеше към вилата, увиснала на ръката на Навара. Чувствайки се излишен и пренебрегнат за втори път през този ден, Николас неохотно ги последва.
В салона бяха посрещнати от прелестно младо момиче с великолепна черна коса, облечено в широк бял пеньоар, очевидно облечен набързо. Тя забърза насреща им през огряното от слънчеви лъчи помещение с високи прозорци. Дългите й загорели боси крака разтваряха полите на дрехата, разкривайки стройните й бедра. С едната си ръка тя придържаше пеньоара, без да я е грижа, че той се бе свлякъл от раменете до падината между гърдите й. Смуглата й кожа блестеше като полиран махагон, явно дълго време къпана от слънчевите лъчи. Чак когато момичето се спря със звънлив смях пред тях, Николас осъзна, че не носеше нищо под прозрачната дреха. Освен това бе бременна.
— Buon giorno11 — изрече с дрезгав глас, а искрящите й очи се насочиха към Навара. Усмивката й излъчваше такова щастие, че Николас мигом разбра, че пред него стои искрено влюбена жена.
Навара плъзна ръка около кръста й, привлече я към себе си и се ухили с чаровната си усмивка.
— Amore mio, Мия, моята съпруга — изрече той и Николас почувства такова огромно удоволствие, че му идеше да извика от радост. Неговата съпруга! Толкова за любовта на Доминик! — Тя носи детето ми — продължи Навара, сложил голямата си длан върху корема на Мия. — Очакваме го след няколко месеца.
Лицето на Мия поруменя. Николас се почувства неудобно да бъде свидетел на подобна близост.
— Колко прекрасно! — промълви Доминик. Гласът й прозвуча странно доволно за жена, зарязана от любимия си. Николас се втренчи недоумяващо в нея. Доминик, която той познаваше, не би се примирила толкова лесно с подобна загуба. А може би да? Доминик, която познаваше, щеше да заекне смутено и да извърне глава при подобна интимна сцена. А може би не?
— Предполагам, че това е съпругът ти? — попита Мия и стрелна кокетно с поглед Николас. Последното никак не му се понрави, особено след като Навара го фиксираше с преценяващ поглед, подходящ много повече за чичо, обожаващ племенницата си.
— Съпруг? — повтори смутено Доминик, после се засмя рязко. Звукът приличаше на дращене на тъп нож по стъкло. Дори погледна към Николас и се намръщи, сякаш го намираше напълно неподходящ за подобна титла. — Той? Господи, не! Това е Хоксмур, капитанът на нашия кораб.
Мия се втренчи още по-настойчиво в отхвърления съпруг. Навара повдигна любопитно вежди.
— Голям ли е екипажът ви?
— Да — отвърна Николас и забеляза как сянка на облекчение премина по лицето на Навара. Стотина мъже, дори тежко въоръжени, едва ли биха били достойни съперници на неговата армия.
Вратата на салона шумно се разтвори.
— Ето къде сте били! — разнесе се писклив вик. Миг по-късно един дребен мъж затича към тях, отчаяно размахвайки над главата си сплесканите си с боя ръце. Спря се пред Мия, удостои с бегъл поглед Николас и Доминик бутна назад черната си барета и размаха пръст точно под носа й. — Вие сте едно непослушно момиче! — Тънките му черни мустачки щръкнаха в посока към Навара. — Тя е много непослушно момиче! Как може Джузепе да рисува жена, която не му позира? Питам ви! Джузепе е художник, а не бавачка! Плащате ми, за да я рисувам, нали така? Първо иска нещо за пиене. После нещо за ядене. След това трябва да чакаме слънцето да се появи иззад един голям облак. А накрая ми заяви, че се налагало да отиде до тоалетната.
Мия скръсти ръце пред корема си и изгледа сърдито художника.
— Вие ме карате да изглеждам твърде дебела.
Малкото човече недоволно изсумтя.
— Но вие сте бременна — разпери драматично ръце. — Значи сте дебела.
— Bastardo12! — изсъска Мия през голото си рамо, тръсна глава и обърна гръб на Джузепе. Художникът възмутено вдигна глава към тавана и тупна силно с крак по пода. Доминик се престори, че разглежда с голям интерес вазата с лилии, поставена върху малката масичка наблизо. В огледалото над масата Николас забеляза, че очите й проблясват закачливо, докато поглеждаше крадешком към Мия и Навара.