— Зная, че е имало проблеми.
— Каква е?
— Не зная.
— Дванайсет долара за барел, т.е. работели са на загуба, дори и да са изнасяли петрол. Ами транспортирането? Ами данъците? Тоест, фактически Ходорковски купува губещата фирма ЮКОС. А знаеш ли каква е себестойността на петрола на ЮКОС през 2003 година?
— Не зная.
— Долар и половина.
— Спор няма, той е талантлив човек — казва Алексей Малков за Ходорковски.
Струва ми се, още съвсем малко и ще се договорим — Алексей ще признае, че филмът му е откровена пропаганда и ще разкаже защо се е съгласил да я прави, а аз ще му разкажа как, като бях млад, не умеех да различавам пропагандата от истината, пък и сега не умея кой знае колко. Аз казвам:
— Защо пишеш, че „Анатомията на успеха на ЮКОС винаги е предизвиквала множество въпроси, но Ходорковски не прави абсолютно нищо.“ Ами това не е истина.
Алексей мълчи. Много отдавна бях прочел в една книжка, че ако искаш да отгатнеш какво мисли даден човек, трябва да се опиташ да имитираш изражението му. Опитвам се. Познавам това чувство. Алексей се е увлякъл по тази история. Момчето срещу мен се е увлякло от историята, че Ходорковски е виновен, може би по същия начин, както аз се бях увлякъл от историята, че Ходорковски е невинен. Може би и двамата разказваме неистини. Само че той от екрана, а аз — не. Той казва:
— Майка ми изгледа филма и каза: „Преди филма ти дори не разбирах в какво го обвиняват този човек.“ Печелившата карта е, че аз разказах тази история с картина и звук. Ако съм излъгал — съдете ме. Но никой не ме съди. Невзлин изгледа всичките ми филми. Адвокатите заявиха, че филмите ми са клевета. Моля, нека тогава ме съдят. Защо не се обърнаха към съда? Значи всичко е нормално, нали така?
— Чуй ме, Льоша, може би не се обръщат към съда, защото му нямат вяра?
Излизаме навън. Вървим по павираната пътечка от ресторантчето към „Останкино“ и аз сякаш физически усещам как между мен и това момче с добродушно лице и пухкави бузи преминава фронтова линия. Заедно сме яли вареники, вървим един до друг, а ни разделя някаква необявена гражданска война. Алексей казва:
— Докато монтирах филма, един от колегите ме попита: „Защо го правиш? Представяш ли си какво ще стане с теб, ако утре Ходорковски излезе от затвора? Не те ли е страх?“ Не ме е страх, разбираш ли? Не искам да се страхувам. Аз съм срещу Ходорковски. Познавам хора, учени, истинския елит, които заради такива като Ходорковски живеят в нищета, никому ненужни. Ако Ходорковски излезе от затвора и реши да ме смаже, ще го направи, но аз не искам да се страхувам от това.
— Ами ако Ходорковски не излезе от затвора? Ако загине там, в затвора, а след няколко години се изясни, че е невинен? Какво ще стане? Не се ли страхуваш да участваш в клеветничество?
Разделяме се. С известна гордост си мисля, че разликата между мен и журналиста Алексей Малков е в това, че той не иска да се страхува от Михаил Ходорковски, който лежи в затвора, а аз не искам да се страхувам от Владимир Путин, който е президент на Русия. Тази мисъл гъделичка самолюбието ми, но тя е неправилна.
Правилната ми хрумва след двайсетина минути. Мисля, че нито един журналист не можа да разкрие истината защо Ходорковски е в затвора. Нито един от тези, които работят в държавните телевизионни канали и ходят по пресконференции и в прокуратурата. Но и нито един от онези, които пресцентърът на Ходорковски кани на брифингите на адвокатите. Всички ние, движими от страх или безстрашие, от уважение или презрение към Ходорковски, се опитвахме единствено да разкажем за него една гладка история, а всъщност разказвахме за себе си. Всичко заснето или написано за Ходорковски са митове за Ходорковски.
Едните митове — в тях Ходорковски е показан като убиец и крадец, изпратен в затвора за убийство и кражба — вървят в най-гледаното време по централните телевизионни канали. Другите митове — в тях Ходорковски е показан като талантлив бизнесмен, вкаран в затвора заради таланта и свободолюбието си — се печатат в малки тиражи по вестниците и в интернет сайтовете. Подобно положение на нещата, разбира се, е несправедливо, защото нарушава презумпцията за невиновност, но все едно, всичко това са само митове. Това са в по-голяма степен истории за нас самите, отколкото за Ходорковски.
Журналистът Алексей Малков снима филми и разказва, че Ходорковски несправедливо бил забогатял и го вкарали в затвора. Но това не значи, че Ходорковски е вкаран в затвора наистина заради нечестно натрупано богатство, а значи, че Алексей Малков живее в страна, където богатството не може да бъде спечелено честно.