— Какво? — не чу конвоят.
— Има много свободни места, седнете — повтори Платон Лебедев.
Той изглеждаше много зле. През изминалите три месеца, откакто беше произнесена присъдата, той видимо беше отслабнал, лицето му беше пребледняло, а под очите имаше дълбоки сенки. Щом влезе в клетката, Платон Лебедев веднага седна, докато Михаил Ходорковски остана прав. Впрочем Платон Лебедев разтягаше с пръсти ъгълчетата на устните си, изглежда приканвайки всички да се усмихват.
В 11.20 адвокатите още ги нямаше. В 11.30 журналистите нарушиха забраната за използване на мобилни телефони в съдебната зала и научиха, че на 12 септември Генрих Падва е бил настанен в болница заради изостряне на някакво хронично заболяване.
В 11.40 съдебното заседание все пак започна. Председателстващият Вячеслав Тарасов каза:
— Извиняваме се за закъснението. То е свързано с неявяването на адвокатите. Причините засега се изясняват. Защитата и прокурорът, значи, ъ-ъ-ъ… са известени по законния ред.
Съдията се обърна към Платон Лебедев и го попита наистина ли не желае да участва в процеса. Лебедев тежко се изправи, приближи се до микрофона и отговори:
— Изразявам категоричен протест срещу незаконното ми и насилствено довеждане в съда. Настоявам да бъда изведен от съдебната зала, защото още през юни отказах да участвам в този процес…
— По каква причина? — попита съдията.
— Позволете ми да завърша. Поръчах на адвокатите да обжалват присъдата и им забраних да участват в процеса.
— По каква причина?
— Аз им забраних.
Съдията разбра, че Платон Лебедев няма да се откаже от избраната тактика, и се разпореди да изведат подсъдимия от залата. Дойде ред на подсъдимия Ходорковски да отговаря на въпроса на съдията.
— Известно ли ви е нещо за неявяването на адвокатите?
— Ваша чест — Ходорковски беше подчертано вежлив, — вчера писмено чрез администрацията на следствения арест съобщих на съда, че имам сключено споразумение само с един адвокат — Генрих Павлович Падва. Причините са ясни. Районният съд твърде много съкрати времето за подготовка на касационната жалба. Наложи се адвокатите да си разделят присъдата и всеки да работи по своята част. Само Генрих Падва имаше цялостна информация. Вчера ме уведомиха, че Генрих Павлович е хоспитализиран.
— Известна ли ви е причината за неявяването му? — попита съдията.
— Помолих адвокатската кантора на Генрих Павлович да представи удостоверение за това, че е хоспитализиран.
Ходорковски беше невъзмутим. За разлика от прокурора. Прокурорът Дмитрий Шохин говореше емоционално:
— При разглеждане на въпроса дали съдът да заседава в отсъствие на адвокат Падва трябва да се позовем на член 376 точка 4 от НПК, според която неявяването на своевременно известени лица не препятства… — от възмущение прокурорът забрави да завърши изречението. — Възможно е да става дума за банален опит да се проточи процесът. Падва сам е отишъл в болница № 50 и е бил хоспитализиран. Това не е станало ненадейно, а е планирано.
При тези думи прокурорът представи на съда удостоверение, че адвокат Падва сам е отишъл в болницата. В удостоверението, представено от адвокатската кантора, не се твърдеше, че Падва е бил откаран с „Бърза помощ“. Но се твърдеше, че е бил хоспитализиран по спешност. Наложи се съдът да даде почивка, за да се сверят удостоверенията.
През почивката се приближих до майката на Ходорковски и я попитах:
— Как мислите, дали ще отложат делото или ще продължат без Падва?
— Мисля, че ще продължат — отговори тъжно Марина Филиповна, — а Падва наистина се е разболял.
После започна да ми разказва по какво се различава обстановката в следствения арест № 1, където преместили сина й в началото на август, от следствения арест № 4, където е бил, преди да обяви намерението си да става политик. Тя каза, че ако искаш да предадеш пратка на затворника, трябва да се наредиш на опашка в пет сутринта. Освен това не можело да се предава тоалетна хартия, а в лавката на затвора тя свършила.
След около четирийсет минути съдебното заседание продължи, но само за да обяви съдията още едно прекъсване за два часа.
— Сигурно не са успели да се свържат с някой важен — обобщи Марина Филиповна.
По време на второто прекъсване дойде жената на Ходорковски Ина, която сутринта трябвало да заведе децата на училище. Попитах я: