Фридрих Незнански
Плутоний за Исус
(книга 11 от "Маршът на Турецки")
От началото до края тази книга е творческа измислица. Разбира се, за нея са използвани някои автентични материали както от личната практика на автора, бивш руски следовател и адвокат, така и от практиката на други руски юристи. Но събитията, местата на действие и героите са абсолютно измислени. Съвпадението на имената и названията с реално съществуващи лица и места може да бъде само случайно.
Терор от името на Христа?
И от дима излязоха на земята скакалци,
и бе им дадена власт, каквато
имат земните скорпиони.
Апокалипсис, 9:3-6
Особено жесток терористичен акт бе извършен снощи в „Нихон-еноки“, най-големия супермаркет в столицата на Япония. Точно когато в магазина имало най-много купувачи, неизвестни престъпници затворили всички изходи и пуснали в помещенията лютив дим и отровен газ. Според предварителната информация — фосген.
Докато нещастните хора се мятали панически в адския капан, по високоговорителите била четена проповед от името на Тацуо Като, водач на сектата „Пътят на истината“, обявил се за втори Христос. В своята проповед този човек, или човекът, представил се за Тацуо Като, призовал присъстващите към всепречистваща, изкупителна смърт, тъй като светът и бездруго отивал към неизбежния Армагедон1. След като разбили витрините, част от клиентите и служителите на супермаркета успели да излязат и да се спасят. Когато пристигнала полицията и поделенията на службите за сигурност, в „Нихон-еноки“ били намерени само пострадалите. Според предварителната информация десет души са загинали, а около триста са потърсили медицинска помощ.
ИТАР-ТАСС, 20 март 1995 година
Първа част
Успееш ли да хванеш малкото дяволче за опашката, то ще ти покаже къде се крие големият дявол.
Китайска поговорка
Първа глава
„Саша, намери сина ми!“
1.
Старши следователят по особено важни дела при главната прокуратура на Руската федерация Александър Борисович Турецки не се вписваше в колектива пазител на законността в страната. Бяла врана беше и заместник-главният прокурор Константин Дмитриевич Меркулов. Но той все пак беше по-възрастен от Турецки и за разлика от него — доста врял и кипял в тази следствена кухня, така че, съдейки по поведението му, човек не можеше да разбере веднага, че той е по-скоро бяла, отколкото черна врана. А „асът“ Турецки не умееше или просто не искаше да крие отношението си към онова, което колегите му наричаха помежду си „комплексно и неотстъпно използване на служебните правомощия“, а по-просто казано — вземането на рушвети и злоупотребата със служебно положение. Ето защо всички бяха наясно що за човек е Турецки: и колегите му, и началството, и престъпниците.
Именно поради тази причина никой никога и за нищо не молеше Александър Борисович, нито пък му изпращаше добронамерени обекти на правосъдието, които са в състояние да се отблагодарят за избягнатото наказание и затвора с някой хубав подарък дори според западните стандарти. Началството пробутваше на Александър Борисович тежките, понякога забатачени следствени дела и потриваше ръце в очакване, че високомерният Турецки най-после ще се провали с гръм и трясък, а разпространяваната с години легенда за супер следователя ще изчезне, подобно на облаче цигарен дим. Но досега той успяваше да се справи с повечето неща. Впрочем затлъстелите от подкупи държавни съветници на болното и сляпо руско правосъдие все пак смятаха това за положителен фактор: нали все някой трябваше и да разкрива престъпленията!
Турецки не четеше мисли от разстояние, така че не подозираше какво мислят за него колегите му и ръководството. За щастие той бе дошъл в Главна прокуратура от Московската градска прокуратура, където вече бе успял да се увери в собствените си възможности, за които и другите бяха добили много добра представа. Така че в редките часове, когато оставаше в кабинета си, Александър Борисович не търсеше приятелски и полезни връзки, а предпочиташе самотата или контактите с експерти и оперативни служители.
Наистина през последните дни, докато боледуваше Меркулов — негов стар приятел и учител, — на Турецки му беше донякъде трудно да издържа относителното си затворничество, макар и доброволно избрано. Именно поради тази причина той почти се зарадва, когато иззвъня директният телефон и смътно познат плътен баритон произнесе:
1
Армагедон — в християнските митологични представи мястото на есхатологичната (последната) битка при свършека на света, в която ще участват „царете на цялата земя“ (Апокалипсис, 16, 14–16). — Б.пр.