Марк набра номера на управителя на банка „Дук“.
— Ало? — предпазливо и напрегнато откликна банкерът след третото позвъняване.
— Господин Бибарцев? Обажда се Майер. От данъчната милиция.
— От къде?… — не се усети отначало Сергей Николаевич, но после, така да се каже, загря: — А-а, спомних си! Какво обичате?
— Трябва да си изясним един малък, чисто технически въпрос. Може ли сега да намина при вас?
— Да, заповядайте. Ще ви чакам.
Марк затвори с известна досада. Това чувство го бе обзело още по време на самия разговор, защото неочаквано му се мярна мисълта, че банкерът би сметнал цялата тая конспирация за голяма идиотщина, ако накрая излезе, че синът му чисто и просто е бил на някакъв купон с приятели. И в този ред на мисли, как би изглеждал на околните тогава капитанът от Московската криминална милиция Марк Майер? Чак и кокошките да се изпонатръшкат от смях! Види се, общуването с прокуратурата е същото като да срещнеш на улицата поп — не предвещава нищо добро.
— Проблеми, а, приятел? — съчувствено, но с известно превъзходство попита милиционерският старшина и предложи: — Що не дойдеш при нас да си пийнеш? Според мен водчицата е по-хубава, ама нали ни е такава работата: пием, каквото ни дават.
— Е, добре, ще поостана за една чашка.
Вече се свечеряваше, когато стигна до банката.
— Нося ви новини и може би не са съвсем лоши — каза Марк още от вратата, защото погледът, с който го посрещна Бибарцев, бе по-красноречив от всякакви въпроси.
— Заповядайте, седнете — гостоприемно се засуети банкерът. — Мога да ви предложа чай, кафе или пък нещо по-силничко?
— Един горещ чай ще ми бъде достатъчен.
Бибарцев даде необходимите разпореждания и се обърна към капитана:
— Разказвайте, Марк.
— Първо вие. Обаждал ли се е някой?
— Не.
— В такъв случай може би всичко ще се размине само с това, че в най-скоро време вие просто ще нахокате сина си за лекомислено поведение. Успях да открия и разпитам един човек, който е пътувал със същия самолет и е седял до вашия Едуард. Дори двамата са пили коняк, за да убият времето. Този младеж има павилионче в Лужники. Та той твърди, че Едуард е бил посрещнат на аерогарата от група приятели и всички заедно са заминали с някакъв сребрист форд. Спомняте ли си някой от вашите познати да има сребрист форд?
— Струва ми се, че никой.
— Синът ви е спортувал.
— Да, и продължава да спортува. Каратист е.
— Моят свидетел казва, че компанията, с която е тръгнал вашият Едуард, много му прилича на група професионални спортисти. Вие знаете ли къде е тренирал синът ви и при кого?
— Знам. Сега ще ви запиша координатите. И все пак защо поне не ми е позвънил от Шереметиево, за да ми каже, че има спешна работа и няма веднага да се прибере у дома?
— Според думите на неговия спътник, Едуард е искал да ви се обади, но приятелите му, кажи-речи, насила са го повлекли към колата.
— Не ви ли изглежда малко странна тая работа?
— Именно затова ви попитах къде да търся секцията, в която са учили вашия наследник да се маризи2.
— Да, заповядайте, ето адреса.
6.
Салонът, който Едуард Бибарцев бе посещавал, се намираше в солидната спортна школа на клуб „Динамо“. Марк се отправи натам просто така, за всеки случай, защото времето вече бе напреднало — беше около осем часът. И той самият в извънработно време изучаваше екзотичните бойни изкуства, така че сега можеше с голяма доза вероятност да смята, че в салона все ще е останал някой, който да го ориентира къде и кого да търси.
Оказа се именно така. Около трийсет юноши и девойки в бели кимона синхронно изпълняваха тренировъчните упражнения, следвайки гърлените възгласи, с които треньорът им броеше на японски:
— Ити, ни, сан, си, го…
Когато влезе в салона, Марк учтиво се поклони, но без да сведе поглед, и остана до вратата в почтително очакване треньорът да му обърне внимание.
Трябва да се каже, че онзи веднага го забеляза. Тихо нареди нещо на най-старшия от учениците си и той се зае да ръководи тренировката. А сенсеят, невисок около четиридесетгодишен мъж, с леко прошарена черна коса, отиде при Майер.
— Моля да ме извините за безпокойството — каза Марк. — Търся един човек. Навремето той е посещавал вашия додзьо…