Още по времето, когато работеше в Московската градска прокуратура, „княз“ наричаха сегашния заместник-главен прокурор Меркулов.
Глава четвърта
Пари, много пари…
1.
При поредица от щастливи събития някои от клиентите и подчинените на Турецки казваха, че кутсузлукът е минал и се е отприщил късметът. Готов беше да го каже и Александър Борисович, защото за един ден получи няколко приятни известия и побеседва с умен противник.
Най-напред дойде известието от Германия. Беше се обадил на посочения телефон злостният нарушител на дисциплината и инструкциите Марк Майер — Секача. Той доложил, че е жив и здрав, влюбен и преизпълнен с енергия, и заминава за Япония да издирва Лисовски и стоката. Не беше пропуснал тоя калпазанин да се оплаче, че не му стигат парите, което го затруднявало в действията.
После се отби Семьон Семьонович Мойсеев. По молба на Турецки от днес той започваше да проверява работата в търговска банка „Дук“ и идваше да изясни някои подробности.
— Кажи ми, Саша, какво ви интересува в тая банка — да й разкрия спатиите или нещо друго?
— Директорът е мой приятел от университета. Той подозира, че някой по някакъв начин източва пари оттам, и ме помоли да изпратя добър специалист, който да се помотае, да поогледа едно-друго и да разбере кой е крадецът.
— Но навярно те работят само с компютри, а пък аз съм стар човек… — заскромничи Мойсеев.
— Не сте стар, а опитен — коригира го Турецки. — И няма да се взирате по мониторите, а ще търсите да видите какво става зад тях, ще копаете в дълбочина!
— Да, да, разбира се — промълви пенсионираният криминолог. — Ако междувременно някой не закопае мен!
— Срамота е възрастен човек да се бои от смъртта!
— А как иначе да я възприемаш? — сви рамене Мойсеев.
— Не се безпокойте, Семьон Семьонович, макар това да е лична услуга, Серьога Бибарцев ще ви даде добър хонорар.
— Обеща ли? — пооживи се старецът.
— Дори се закле!
— Е, тогава нищо няма да даде — печално заключи Мойсеев.
— И защо решихте така?
— Защото народът е казал: ако някой търговец те кандърдисва и ти се кълне, значи му е тънка кесията и не му е чиста работата.
— Той е търговец от нов тип и нова генерация.
— Е-е, генерация — прострация7… Човешките пороци и отношението към парите не се променят с времето, Саша. Дай сега да се разберем как ще процедирам в тая работа. На кого първо да докладвам за резултата?
— Вероятно лично на Бибарцев, директора.
— Той е твой приятел, нали така? Значи, първо на тебе ще кажа заключенията си, а ако му се откъсне от сърцето някой хонорар, може да отида и при него.
2.
Мойсеев си отиде, а двайсет минути по-късно се обади Олег Величко.
— Александър Борисович, не искате ли да ми погостувате?
— Гостуването е относително понятие, Олег. Ти имаш наглостта да се разполагаш в собствения ми стар кабинет, където преди десетина години аз разгромявах престъпното братство!
— Ласкаете ме!
— Защо? — учуди се Турецки.
— Защото намеквате, че и аз мога да се преместя някъде по-нагоре.
— А ти искаш ли?
— Засега не. Искам само да ви поканя на гости.
— Е, защо пък да не дойда? Първия път ми хареса, чакай ме. След малко идвам.
Както и преди Величко го посрещна в коридора на Градската прокуратура и по пътя към кабинета го въведе, така да се каже, в течение на нещата.
— Какво щяхме да правим, ако не бяха всички тези щастливи случайности, а? Мина цяла седмица, откакто обявихме за издирване Елисеев и Балашов, двамата заподозрени за копеевската касапница. А през това време те спокойно заминали от Москва и стигнали до границата с Естония. Там за щастие се намерил един бдителен граничар, който първо се уверил, че това са търсените хора, след което решил да действа… С една дума, стигнало се до стрелба, двама били заловени, а Елисеев бил убит.
— Че кой е третият?
— Господин Сейтьо Ямада, ръководителят на руския филиал на „Пътят на истината“.
7
Прострация (от лат.) — угнетено състояние, придружено с пълно отпадане на силите и безразличие. — Б.пр.