Бобров замълча и помоли за една цигара.
Турецки не му досаждаше с въпроси, искаше да му даде възможност да си излее мъката, а после вече да го разпитва за каквото трябва. След малко Генадий продължи:
— Не можах повече да остана, заминах си. А къде да ида, никого си нямам. Та дойдох тука. Чудех се какво да правя и тоя Гришка Кондратиев взе, че ме прилъга. При мен, вика, ще се намери работа за теб, щото ти си яко момче, оперено. Ще придружаваш стоката. На мен ми беше все тая, съгласих се само и само с работа или с пиянство да се поразтуша. Заведе ме той в един разкошен апартамент, готино си живее… живееше… и дума да не става, подредил едно-друго, пълно с пиячка, с кльопачка. Влезе той в банята и се изкъпа, а после ми предложи и аз да взема един душ. Когато седнахме на масата, взе да се отърква о мене, пък аз отначало не загрях, мислех си, че се пресяга човекът… А след банята ми беше горещо, та седях гол до кръста. И по едно време оня като се вкопчи с едната лапа за рамото, пък с другата — дръж! — за оная работа. При това положение дори на идиот като мене ще му светне, че оня е с обратна резба. С една дума, така ми причерня пред очите, че когато се опомних, Свинкята вече бавно се вкочанясваше. А после вече знаете, мисля, че Фрол доста подробно го е разказал…
— Слушай, Гена, ако ти имаше зад гърба си само тази издънка, аз щях да направя всичко възможно с един добър адвокат да получиш минимална присъда.
Бобров тъжно се усмихна.
— Де да беше така… Може би куршумът ще бъде най-добър изход за мен.
— Не е хубаво да разсъждаваш по този начин.
— А да живея по този начин?! Фрол напразно ме е смятал за глупак, все пак нещичко ми е известно. Мисля си, че някой от неговите хора ме е предал, нали?
— Може би — отговори уклончиво Турецки.
— Е, добре — тогава танто за танто! Фрол топи мене — аз него ще го топна. С една дума, работата е такава: те са уредили да продават на немците оръжеен плутоний. Как му викаха на това… май контракт. Та значи те си имат дългосрочен контракт и за тая цел са намерили в Германия някакъв мошеник, от бившите съветски. И заедно със сина му жената на Фрол отиде при него и учредиха съвместна фирма, за да пращат стоката на немския адрес. И всичко им вървеше добре, всеки миг трябваше да тръгне първата пратка, ама като че напук точно тогава се случи пробойна, някой се беше издънил или направо си беше продал информация. Дойдоха някакви конкуренти, а кво са искали — това вече не знам. Но ето как свърши — карантията навън и капут!
— Генадий, а случайно да знаеш как се казва фирмата в Германия?
— Съвместната ли? Не, не знам. Но вие лесно ще разберете, ако ви потрябва. А за да бъде гладко партньорството им с Германия и никой да не се заяжда, директорът Тузик и Фрол си откриха своя фирма…
— Как се казва?
— „Тонус“.
Глава шеста
Двойният капан за Лисо
1.
Турецки се върна в Москва, за да ръководи оттам по-нататъшното издирване на убийците, както и осуетяването на сделката за износ на стратегически суровини от Русия. Трябваше да се консултира в каква форма и опаковка малки количества радиоактивни вещества могат да бъдат превозвани с обикновените видове транспортни средства. Разбира се, такава информация той получи още в Копеевск, но тя трябваше да бъде потвърдена. Освен това трябваше да уведоми Московската криминална милиция и РУОП5, че се очаква мафиотска среща по необичайно време и на неудобно място — рано пролетта в столицата.
Турецки нервно се разхождаше из кабинета си. Не го напускаше усещането, че съвсем скоро събитията ще добият непредсказуемо и стремително развитие, което налагаше незабавно да бъдат предприети някакви мерки. Ако не могат да изпреварят престъпниците, то поне да не бъдат поставени пред свършен факт… А за да не бъде допусната грешка още в самото начало, трябваше да разберат със сигурност кой ще движи нещата след убийството на Колбин и Тузик. За ролята на приемници можеха да претендират двама души: заместникът на Тузик — Георгий Николаев, и заместникът на Колбин — Александър Лисовски. Дълбоко в себе си следователят изпитваше желанието палачи на копеевските жертви да се окажат техните придворни. В такъв случай в издирването щяха да бъдат хвърлени по-малко време и сили.