Какво пък, главата му май работи в нужния режим. Остава да реши какво ще прави с Чука. Дали да го освободи и да му прати „опашка“? Не би имало никаква полза. Ако кръвта на Тузик и Колбин лежи на съвестта му, първото, което ще направи след подобно неприятно приключение като нощувката в предварителния арест, е да залегне на дъното и, по възможност, в чужди териториални води. Следователно Чука не бива да бъде освобождаван. А как да го накарат да проговори?
С новите престъпници се налага и работа по нов начин. Методиката, официално утвърдена за седемдесет години с крехките, наивни интелигенти или пък със закоравелите, но с нищо незащитени престъпници, е вече остаряла. Днешните не можеш да ги заставиш да си признаят, да ги хванеш на въдицата, както се казва. Днешните можеш да ги пречупиш само ако някой от по-старшите им другари ги накара „да минат като локомотив“6 или пък ако ги вкараш за два-три дни в „пресата“. Там, по указание на подхранващия ги „кръстник“ от оперативната част пречупените вече крадци и бандити ще строшат рогата на всеки, който им подхвърлят като кокал на гладни песове. Но за жалост този метод е незаконен. Засега Турецки не бе нарушавал мухлясалите закони на правосъдието, но чувстваше, че шансовете му да остане „чист“ до излизане в пенсия не са големи. Я се опитай да надвиеш с „голи ръце“ един престъпник, който само за едно идване на добър адвокат в затвора му брои петстотин долара!
2.
Петнайсет минути след като започна работния си ден, Александър Борисович се обади на Величко в Градската прокуратура.
— Добро утро, Олег, да не ви събудих?
— Ами — смути се той. — Всъщност не. Защо?
— Вчера аз ви идвах на гости. Днес може да ми върнете визитата. Разбира се, ако нямате някакви спешни дела…
— Нали помните от едно време, Александър Борисович, че при нас всички дела са спешни. Но ще дойда.
— Заповядайте в единайсет.
Така. А сега трябваше да се обади и на бившия си колега Мойсеев, пенсиониран прокурор-криминалист от Московската градска прокуратура.
— Здравейте, Семьон Семьонич! Как я карате, върви ли пенсионерският живот?
— Че какъв живот е това? Старчески пърдеж! — неочаквано грубо отговори иначе винаги деликатният старец.
Турецки дори се смути.
— Случило ли се е нещо, Семьон Семьонич?
— Случи се я… Дори приказка ми се ще да напиша. Със заглавие: „Преклонните години на пенсионера Буратино“! Цял живот съм мразил старостта, а ето че сега й попаднах в ръцете — разпадам се на съставните си части като дървено човече. Вчера реших да въведа малко ред вкъщи. Когато се качих на една табуретка да поизбърша прахта от бюфета, коляното ми се схвана и полетях към пода… Отървах се с малко, само дето целият се посиних… Но фамилните кристали станаха на сол!… Това го казвам между другото, Саша, та за друг път да знаете — когато ме търсите по работа, не ме питайте за живота. Казвайте сега.
— Ако сте се ударили силно, Семьон Семьонич…
— Че аз не съм падал на главата си, а на задника! — прекъсна го Мойсеев. — Нужен ли съм ви? Тогава казвайте защо ме търсите.
— Трябвате ми за една деликатна работа.
— В колко да дойда?
— В единайсет.
Турецки затвори и тъкмо реши да си състави подробен план на акцията, която бе насрочил за единайсет часа, когато изнасилваният допреди малко телефон неочаквано реши да му отмъсти и зазвъня дълго и настоятелно.
— Турецки. Слушам.
— Как спахте, Александър Борисович? — хитро попита Марк Майер.
— Точно както и ти — отвратително! — зарадва му се Турецки.
— Тук вече сбъркахте, защото аз спах като студент, избягнал по чудо надяването на брачна халка!
— Само не говори глупости, моля те! Работата е сериозна!
— Докладвам: срещата трябва да се състои в ресторанта на къмпинга, близо до гара Трьохгорка по Беларуската ж.п. линия. Към четири-пет часа подир пладне след погребението на Костура.
— Ти ще ходиш ли?
— Абе не са ме канили, при това Алик и Саша също не горят от желание да присъстват. Подозират, че ще стане горещо.
— Не ходи тогава!
— Ще видя. Имам си нещо наум. Ще се постарая да ви звънна още веднъж…
— Недей да рискуваш, ако не се налага! — подвикна Турецки.
Но това бе чуто само от кратките сигнали за „свободно“.