ПАЦИЕНТЪТ: (НЕ ОТГОВАРЯ).
АЗ: Никога ли не си се замислял за възможността да проявиш милост?
ПАЦИЕНТЪТ: Не, никога.
АЗ: Защо?
ПАЦИЕНТЪТ: Те не биха се смилили над мен. Пък и да се смиля, какво мога да направя освен да ги пусна, само за да открия после, че трябва пак да се бия срещу тях? Следващия път може аз да се окажа техен пленник — и да бъда убит.
АЗ: А жените и децата?
ПАЦИЕНТЪТ: Никога не съм ги убивал умишлено.
АЗ: Но си ги убивал?
ПАЦИЕНТЪТ: Да, убивал съм ги.
Той твърдеше, че построил лагер, за да изолира жените и децата на Народните бунтовници, и че поради заминаването му почти цялото петхилядно население на този лагер измряло от глад и болести. Когато го попитах какво чувства по този въпрос, той отвърна:
— А какво трябва да чувствам?
Но да се върнем към неговата история. След жестокото спасяване на красивата Арбел Матераци (има ли изобщо невзрачни принцеси във фантазиите на душевноболните?) той бил повишен, заедно с двамата си приятели, за да пази младата жена, към която по време на трите ни дълги разговора проявяваше дълбоко възмущение заради нейната неблагодарност и презрение към него. Тази горчивина изглежда е пуснала дълбоки корени в душата му, защото той смята, че когато Мемфис по-късно паднал в ръцете на Изкупителите, това станало, защото Матераците не успели да осъществят неговия победоносен план. (Между другото, той настоява, че стратегическият му талант е по-голям дори от свирепите му бойни умения.)
Макар обикновено да е саркастичен, докато се хвали със своя възход към властта — и отново, заради насмешливия му тон думите му не звучат като хвалба, докато човек не започне да разсъждава над тях на спокойствие, — той се преизпълни с негодувание, докато описваше как бил пленен от Изкупителите след битката при Силбъри Хил (несъмнено катастрофа за всички нас, независимо дали Томас Кейл е участвал в нея, или не). Възможно е да е имал някаква дребна роля; в описанието му на тамошните събития се долавя нотка на действителен опит. Подобно на всички умели фантазьори, той може би използва действителните си преживявания, за да направи въображаемите съвсем правдоподобни. Например, често се разкайва за всички случаи, когато е проявявал благородство и великодушие. Казва, че рискувал живота си да спаси един млад Матераци, който го тормозел и измъчвал — свята постъпка, за която той твърди, че сега горчиво съжалява. Когато попитах дали винаги е лошо да бъдеш великодушен към другите, той каза, че според неговия опит може и да не е лошо, но винаги е „скапана катастрофа“. Хората имат толкова хубаво мнение за вършенето на добрини, заяви той, и накрая винаги решават, че те трябва да се вършат под принудата на меча. Изкупителите имали толкова високи изисквания за добротата, че искали да избият всички, включително и себе си, и да започнат отначало. Оказва се, че това била причината бившият му наставник, Изкупител Боско, да иска да си го върне на всяка цена. Томас Кейл не бил (разбира се) обикновено момче, а въплъщение на Божия гняв, и бил предопределен да изтрие от лицето на земята най-голямата му грешка (вас и мен, за да избегнем съмненията). Лекувала съм магазинери, които се мислят за велики генерали, и почти неграмотни хора, които се смятат за поети с несравним гений, но никога не съм срещала такава мания за величие — камо ли пък у дете. Когато го попитах откога изпитва това чувство за собствена значимост, той се замисли и отвърна — много ядосан, — че Боско мислел така, а не той, Томас Кейл. По-предпазливо го попитах дали смята Изкупител Боско за луд, а той отговори, че никога не е виждал Изкупител, който да не е луд, и че много хора, които изглеждат съвсем наред с главата, щом ги връхлетят нещастия, „изкукуригват напълно“ — израз, който не съм чувала преди, макар че смисълът му е съвсем ясен.
От друга страна, той хитро избягва следствията от манията си за величие: по мнението на велики и могъщи мъже той притежавал достатъчно мощ да погуби целия свят, само че това била тяхна фикс идея, а не негова. Когато го попитах дали би сторил подобно нещо, отговорът му беше изключително сквернословен, но в смисъл, че не би. Когато го попитах дали би могъл да го направи, той се усмихна — но не приятно — и каза, че бил отговорен за смъртта на десет хиляди мъже, убити в един-единствен ден, така че въпросът бил само колко хиляди и за колко дни.
След повторното му пленяване от Изкупител Боско, той получил подробно разяснение за ролята си на Ангел на смъртта и бил впрегнат на работа от бившия си наставник. Кейл силно ненавижда този „Боско“ (новият папа се казва Боско, но Томас Кейл явно обича да лъже на едро), макар че след като го купил за шест пенса, обучил го и после го издигнал до почти божествена власт, Боско — парадоксално — е източникът на цялото му величие. Когато изтъкнах това, той заяви, че вече го знае, макар да забелязах, че съм нанесла удар по суетата му (която е извънредно голяма).