— Какво означава „бяла гарга“? — попита Хенри Мъглата на път за вкъщи.
ИдрисПюк не искаше да го засегне, но момчето трябваше да е наясно що за хора са тези.
— Онзи говореше завалено; произнася се „банално“. Означава нещо обичайно — и недостойно за интереса на един културен човек.
— Значи не е бил любезен?
— Не.
Хенри не каза нищо в течение на минута. Накрая заяви:
— Предпочитам „бяла гарга“. — Но се чувстваше уязвен.
През повечето време ИдрисПюк беше навън по работи на брат си и Хенри Мъглата се чувстваше самотен. Вече осъзнаваше, че не е приемлив за светското общество на Испански Лийдс, дори и за най-долните му слоеве (които бяха дори по-големи сноби от върхушката), затова по няколко пъти седмично ходеше в близките кръчми и сядаше в някой ъгъл; понякога завързваше разговор, но най-често просто ядеше, пиеше и слушаше как хората се забавляват. Беше дотолкова свикнал със свещеническото расо, че с нищо друго не се чувстваше удобно, и подобно на Кейл беше накарал шивачката да му ушие две сини, на ситни точици: дванайсет унции, с островръх ревер и подплатени с филц джобове, прави, без скосяване. Беше доста изтупан. Но в Испански Лийдс трудно можеше да не забележиш петнайсетгодишно момче с расо, с пресен белег на бузата. Двамата Тревър наблюдаваха Хенри Мъглата от другия край на тясното помещение, докато той се наслаждаваше на халба „Бясно куче“ — бира, която предпочиташе, както и „Върви покрай стената“ и „Вдигни крак“.
През следващите два часа, за раздразнение на Двамата Тревър, той си бъбреше с различни местни хора, а за половин час беше притиснат от някакъв дружелюбен пияница.
— Хъресфъш ли тълпено сирене?
— Моля?
— Хъресфъш ли тълпено сирене?
— А — сети се Хенри Мъглата след кратка пауза. — Дали харесвам топено сирене?
— Нъл туй казъх?
Той обаче нямаше нищо против. Все още намираше нещо чудодейно в разговорите, шумотевицата и смеха, обикновеното приятно прекарване на почти всички, с изключение на някой разлигавен пияница или разярен къркач. Като дойде времето да ги натирят от кръчмата, той си тръгна с другите — както пияните, така и трезвите. Двамата Тревър го последваха на безопасно разстояние.
Тези опитни мъже никога не бяха небрежни; бяха подготвени за неочаквани събития, все едно им се случваха ежедневно — и все пак положението им, докато се приближаваха към Хенри Мъглата, бе малко по-рисковано, отколкото дори тези предпазливи убийци смятаха.
Репутацията на Кейл като епичен главорез не беше засенчила тази на Хенри Мъглата, а по-скоро я държеше в пълно затъмнение. За Двамата Тревър той беше опасен, без съмнение — те познаваха миналото му като послушник на Изкупителите и знаеха, че трябва да си необичайно издръжлив, за да изкараш до петнайсетгодишна възраст там — но честно казано, не очакваха гадни изненади, макар че бяха свикнали с такива.
Да сме наясно: двама срещу един е ужасно съотношение, особено ако е нощ и двамата, които искат да си поприказват с теб, са Тревърите. Но Хенри Мъглата вече бе подобрил шансовете си: знаеше, че го следят. Те скоро осъзнаха своята грешка, отстъпиха в сенките и го повикаха.
— Ти си Хенри Мъглата, нали? — каза Тревър Лугавой.
Хенри Мъглата се обърна, така че да видят ножа в дясната му ръка и че надява гаден на вид бокс на лявата.
— Никога не съм чувал за него. Айде, чупката.
— Искаме само да си поговорим.
Хенри Мъглата зяпна, сякаш от радостна изненада, и каза:
— Слава на Бога. Дошли сте с вести за моя брат Джонатан. — И тръгна напред. Ако Лугавой, който се намираше на десет метра пред Ковтун, не беше такъв опитен убиец, ножът на Хенри щеше да се забие в сърцето му. За нещастие на Хенри Мъглата, Лугавой отстъпи веднага, стреснат от странното поведение на момчето, точно когато то пристъпи напред и замахна. Номерът, който бе спечелил на Хенри Мъглата това прозвище — внезапният неразбираем въпрос или отговор с цел отклоняване на вниманието, се провали, макар и на косъм. Сега вече Тревърите бяха нащрек и шансовете отново бяха в тяхна полза.
— Искаме да говорим с Томас Кейл.
— И за него не съм чувал.
Хенри Мъглата отстъпи. Двамата Тревър се разделиха и тръгнаха напред — Лугавой щеше да нанесе първия удар, а Ковтун втория. Нямаше да има повече от четири.
— Къде е той, приятелят ти?
— Нямам представа за какво говориш, драги.