Осару не направи опит да го изрови. Той се страхуваше ужасно от предателската почва и побърза да се върне с предпазливи стъпки на брега, за да последва своите сахиби, тръгнали вече към разрушената колиба.
Глава XXV
КЕДЪРЪТ
Хрумването да се приберат в пещерата им се стори сега безпредметно. То им бе внушено от опасната близост на слона, а тя не съществуваше вече. Не беше вероятно в долината да има и втори слон скиталец. Осару ги успокои в това отношение, като каза, че две животни от този вид не могат никога да живеят в един и същ район, защото две същества с толкова зъл нрав сигурно биха враждували до смърт. Наблизо имаше може би други животни, не по-малко опасни от слона. Имаше може би пантери, леопарди, тигри или дори втора мечка, но срещу кое да е от тия животни пещерата не би била сигурно убежище — не по-сигурно във всеки случай от досегашната им колиба. Те можеха да я построят много по-здраво, да й направят и дебела врата, за да се запазят от всеки среднощен нашественик. И за тази именно задача се заловиха, щом обядваха и изсушиха дрехите си, измокрени от огромната пръскачка на потъналия слон.
Възстановяването на колибата заедно със значителните подобрения им отне няколко дни. Зимата бе вече настъпила и въпросът за отоплението ставаше много важен; затова не само запълниха с дебел пласт глина всички цепнатини, но си направиха огнище, комин и дебела врата.
Те знаеха, че направата на подвижните стълби ще изисква много време — стълбите щяха да бъдат повече от дузина и трябваше да са леки като тръстика и прави като стрела.
През по-меките зимни дни щяха да работят навън. Всъщност по-голямата част от работата трябваше да се извърши вън от колибата. Но подслон все пак им беше необходим както за нощуване, така и за опазване от бури и студ.
Благоразумието им налагаше да бъда предвидливи, затова преди да пристъпят към осъществяване на намерението си да се покатерят по скалите, те подредиха жилището си.
Те не се страхуваха от зимния студ — не им липсваха нито дрехи за през деня, нито завивки за през нощта. Имаха няколко добре запазени кожи от якове и от други животни, повалени от двуцевката на Гаспар, достатъчни за топло дневно облекло и за завивки през нощта.
Повече ги тревожеше въпросът за храната им през зимата. Слонът бе успял не само да унищожи средствата, с които си доставяха храна, но бе унищожил и запасите им, като ги бе стъпкал в калта. Останалите парчета изсушено месо от дивеч и якове, които звярът не бе успял да опропасти напълно, бяха събрани и скътани на сигурно място; но като предполагаха, че е вероятно да не могат да си доставят нови храни, тримата другари решиха да си определят дажби, съобразени с времето, което ще им се наложи да прекарат в своя обграден със скали затвор. Въпреки изчерпването на припасите си, те не бяха изгубили надежда да прибавят нещичко към хранителните си запаси. Осару имаше още стрели и не се нуждаеше от барут или куршуми. С капани и ями биха могли да уловят доста диви животни, затворени като самите тях в самотната странна долина.
След продължително оглеждане на издадените тераски, открити оня паметен ден, продължиха да търсят други и обиколиха така цялата долина. Ни един фут от стените на пропастта не бе отминат без най-старателно оглеждане; двете скали, които се издигаха в пролома с глетчера, бяха разгледани, разбира се, заедно с всички други.
Оказа се, че нямаше по-удобно място за покатерване с подвижни стълби от това, което бяха вече открили; и при все че не можеше да се каже с положителност дали ще успеят да изпълнят това огромно начинание, те решиха да се опитат и се заловиха да приготвят подвижните стълби.
Първата стъпка беше да изберат и отсекат необходимия брой високи стволове. Щяха да се насочат към прекрасния тибетски бор, който бяха използвали, за да си направят мост през пукнатината на глетчера, но откриха друго дърво, еднакво красиво и по-подходящо за целта — именно кедъра (pinus deodara). Осару почна пак да се вайка, че не вижда любимия си бамбук, като настояваше, че със съответен брой бамбукови стволове би смогнал да направи подвижни стълби за покатерване по скалата четири пъти по-бързо, отколкото от борове. Той не преувеличаваше, защото стъблото на високия бамбук може да послужи за странично дърво на подвижна стълба още щом го отсекат без допълнителна обработка; трябва само да се издълбаят дупки за поставяне напречните стъпала. Освен това бамбукът е лек и подхожда за потребните в случая подвижни стълби повече от, кое да е друго дърво, защото много по-лесно щяха да изнесат стълбите до тераските по скалата — едно начинание, което плашеше особено много нашите пътешественици с трудностите си. Но при все че в долината растеше тръстиката, наричана от планинските жители „бамбук рингал“, стъблата й не бяха нито достатъчно дълги, нито достатъчно яки за целта. Осару въздишаше за високия бамбук от тропическите джунгли, който бяха срещали из по-ниските вериги на Хималаите, идвайки насам. Там имаше цели гори от бамбукови дървета, които достигаха до сто фута височина.