При благоприятни условия и кедърът достига големи размери; из планините се срещат често дървета с десет фута в диаметър и до сто фута височина. Няколко стъбла от тоя вид много биха скъсили и улеснили работата им.
При липсата на бамбук те избраха втория по качество материал, който гората им предлагаше — високия деодар. Това дърво, наричано от англо-индуските жители на хималайските области „кедър“, е отдавна пренесено в английските паркове и разсадници под името „деодар“ — специфичното му име в ботаниката. То е истински бор и се среща из повечето хълмове и долини на Хималайската планинска верига, където расте при най-различни височини и почви — и в топлите ниски долини, и на границата на вечните снегове. Негово любимо местожителство са обаче ниските хълмове; той е не само много красиво дърво, но е ценен и поради голямото количество смола, която се получава от соковете му.
Ако растат нагъсто, кедровите дървета извисяват високо островърхите си стъбла с къси клони и конусообразна форма. Ако растат поотделно или издалеко един от други, имат съвършено друг изглед. В такъв случай те простират нашироко тежки клони; а тъй като и вейките, и листата им растат хоризонтално, всеки клон образува съвсем плоска повърхност. Деодарът достига често до сто фута височина.
Дървесината на деодара се цени във всички страни, където се среща. Тя е превъзходна за строителство, работи се леко, не гние, лесно се цепи на дъски — необходимо изискване за страни, където трионите са почти неизвестни. Мостовете в Кашмир се правят от нея; а дълготрайността на някои от тях е доказателство за здравината й. Много от тия мостове се намират под водата повече от шест месеца през годината и при все че някои са близо стогодишни, те са напълно запазени и минаването по тях е безопасно.
Когато го подложат на обработка, чрез която от другите борове се получава смола, деодарът изпуска течност, много по-рядка от смолата, с тъмночервен цвят и остра миризма. Тази течност, наричана „кедрово масло“, се употребява от планинските жители като лекарство против кожни болести и против скрофулни заболявания у добитъка.
Деодарът расте много бавно, затова в Европа го засаждат само за украса на паркове и градини.
Нашите пътешественици избраха деодара за направата на странични подпори за подвижните стълби именно защото той може лесно да се цепи на талпи или леки дъски. За нашите неопитни дърводелци би било непосилен труд при несъвършените сечива, които притежаваха, да разцепват стволовете на тежки дървета до дебелината, нужна за леки подвижни стълби. Единствените техни сечива за целта бяха джобните им ножчета и брадвичката на Осару. А тъй като деодарът можеше да се разцепва с клинове, то беше най-подходящото дърво при тия обстоятелства.
Докато избираха потребните деодарови дървета, нашите пътешественици забелязаха друг вид бор, тъй наречения „чил“.
Ако не беше Карл, другите можеха да го видят и да не му обърнат особено внимание, но Карл прегледа листата му, изследва ги като ботаник и откри, че стъблото на чила има качества, много ценни за тях при сегашните условия. Карл знаеше, че стъблото на чила е напоено с терпентин и може да служи за направа на отлични факли. Той бе чел, че тъкмо за тази цел го използват жителите на Хималаите, за които то замества напълно свещите и лампите. Карл каза също на другарите си, че терпентинът, който сълзи от живото дърво, се употребява от хората като мазилка за рани и е бърз и сигурен лек против напукани ръце. Този вид бор расте почти винаги заедно с деодара, особено, когато последният е главната съставка на гората.
Карл ги осведоми също, че деодарът и чилът не са единствените видове бор, които растат из Хималаите. Той би могъл да спомене още няколко вида, например мурата, огромно красиво дърво с много тъмни листа, най-високото от всички иглолистни, достигащо често невероятната височина двеста фута; бора рай, висок почти колкото мурата и още по-красив; както и колина или обикновения бор, който образува обширни гори по планинските вериги, високи от шест до девет хиляди фута, над морското равнище. Последният расте най-добре в суха, скалиста почва; чудно е на какви места може да поникне и расте. Големи дървета от тоя вид могат да се видят по отвесните страни на гладка гранитна канара. В канарата е имало някаква малка пукнатина. Там е попаднало някое семе от този бор, поникнало е и с време е станало голямо дърво, което расте може би от столетия върху място, където няма нито шепа пръст да го подхранва и където то се храни от самата канара!