Осару също каза, че животното е коза, и то навярно дива коза. Но тъй като не бе идвал никога толкова нависоко из планината, където се среща дивата коза, Осару не бе я виждал досега. Предположението му, че това трябва да е дива коза, се основаваше на общата й прилика с козата, а това бе забелязал не само Осару, но и Гаспар.
Те можеха да видят животното от глава до пети, застанало величествено на най-издадения край на скалата; и при все че в действителност беше много по-голямо от обикновената питомна коза, то беше толкова далеко от тях, че не изглеждаше по-голямо от яре. Застанало бе в профил към тях, така че те можеха да вият съвършено ясно очертанията му върху фона на синьото небе и да забележат голямата извивка на рогата му.
Първата мисъл на Гаспар бе да грабне пушката, с намерение да прати един куршум към животното; но двамата му другари се противопоставиха, като изтъкнаха, че на такова голямо разстояние е невъзможно да го улучи. Макар и да изглеждаше, че е много по-близо, дивата коза беше на много повече от сто ярда от тях; защото краят на надвисналата над пропастта скала, върху който тя бе застанала, се издигаше почти на четиристотин фута от земята.
След като поразмисли, Гаспар се разубеди и още в следващия миг се чудеше как е могъл да допусне такава глупава мисъл — да изпрати на халос един куршум — при това предпоследния, който имаше — към животно, което се намира на цели петдесет ярда вън от обсега на пушката му!
Глава XXXIII
КОЗИ И ОВЦЕ
Тъй като дивата коза стоеше на същото място без никакви изгледи да се оттегли или дори да мръдне, те продължиха да я наблюдават. Но не в мълчание; и докато животното стоеше така, като че чакаше да го нарисуват, Карл го обрисува с думи, говорейки на двамата си другари, но главно за сведение на Гаспар.
— Дивата коза — каза той — е отдавна известно животно, за което кабинетните естественици са писали много глупости, както за почти всички животни по света. Въпреки всичко разправяно за него, то си е една обикновена коза — дива наистина, но все пак само коза, която прилича твърде много по навици и външност на опитоменото животно със същото име.
Всеки знае, че има толкова различни породи питомни кози, колкото са страните, където те се срещат. Всъщност видовете кози са дори повече от страните, където те се срещат, защото нерядко в пределите на една и съща страна се намират три-четири различни породи, както е в самата Великобритания. Тези породи се различават помежду си почти толкова, колкото различни породи кучета, затова зоолозите са правили най-различни предположения от какъв вид дива коза са произлезли всичките.
— Според мене — продължи ловецът на растения — питомните кози, които се срещат у различни породи по света, не произлизат само от един първоначален вид дива коза, а са питомци на няколко вида диви кози, както и питомните овце произлизат от няколко вида диви овце, при все че мнозина зоолози отричат и този всеизвестен факт.
— В такъв случай трябва да има различни видове диви кози, така ли? — запита Гаспар.
— Има — отговори ловецът на растения, — при все че не са особено много, може би не повече от дванадесетина. Досега на зоолозите не са известни и толкова, тоест установени и описани като отделни видове са по-малко от една дузина. Но несъмнено е, че когато областите в Средна Азия и Африка с огромните им планински вериги бъдат изследвани от учени естественици, ще се установи поне този брой.
Умуващите систематизатори, които определят родовете и видовете по някой мъничък израстък върху зъб, са създали вече чудесна бъркотия в рода на козите. Като не се задоволяват да причислят всички кози към един и същи род, те ги подразделят на пет рода — При все че към всеки род причисляват само по един вид! — като увеличават по този начин без полза наименованията, а заедно с това усложняват и затрудняват изучаването на въпроса.
Няма съмнение, че и дивите, и питомните кози — включително ибексът, който е истинска дива коза, съставят отделно семейство в животинското царство, което се различава лесно от елените, антилопите и говедата. Дивите кози приличат твърде много на дивите овце и двата вида не могат да се различават по това, че козите са покрити с козина, а овцете с вълна, както е при питомните породи. Защото в диво състояние и козите, и овцете са покрити с козина; а в много случаи козината и на двата вида е къса като козина на елен или антилопа. Дори когато дивите кози не могат да се различат по никакви външни признаци от някои видове диви овце, родът може да се установи по известни отлики в нрава им. Козата е по-смела и по-дръзка; и дори в диво състояние козата има навици, съществено различни от тия на овцата.