Вторият въпрос беше — ако се приеме, че беркутът може да отнесе въже, което би могло да удържи човек, ще успеят ли да закрепят това въже на върха?
Всичко това зависеше, разбира се, не само от тях: много нещо оставаше на случая. Но те се надяваха, че случаят може да се яви. Докато лети над планината, за да се измъкне, птицата щеше да омотае може би въжето около някоя скала или просто около някоя издадена заледена преспа. Тази възможност щеше да се потвърди само с опит но вероятност за успех не съществуваше.
Първата мъчнотия, свързана със здравината и тежестта на въжето, изискваше обсъждане и пресмятане. Имаха установени и предполагаеми, но все пак достатъчно точни данни за предварителни изчисления. Знаеше се каква приблизителна дебелина трябва да има въже, на което всеки от тях би могъл да увисне и да се задържи, докато се катери по канарата. С твърде голяма точност би могла да се пресметне и издръжливостта на орела, а несъмнено беше, че беркутът ще напрегне всичките си сили, за да се измъкне от долината. След изтърпените досега тежки преживявания той не се нуждаеше от никакъв особен подтик, за да използва всичките си сили.
След като обсъдиха от разни гледища тоя въпрос, за всички стана ясно, че най-важното нещо е направата на въжето. Ако могат да го направят достатъчно тънко, за да не тежи на беркута, и същевременно достатъчно яко, за да може Да удържи човек, първата мъчнотия щеше да бъде преодоляна. Затова въжето трябваше да бъде от най-добър коноп, всяка нишка усукана с еднаква дебелина, всяка част от въжето изработена най-старателно.
Само Осару можеше да изработи такова въже. Той можеше да преде коноп така равно, както биха го изпрели в манчестърска предачница. И най-взискателното око не би могло да открие дефект във въже, изработено Осару.
Решиха най-после да започнат направата на въжето. Осару щеше да бъде ръководител, а другите щяха да бъдат повече негови прислужници, отколкото помощници.
Но преди да започнат работа, намериха за благоразумно да си осигурят храна, като приготвят за сушене месото на двата диви козли. Беркута щяха да изядат още сега, та нямаше нужда да го сушат.
И наистина го изядоха. Така птицата на Юпитер им послужи за обяд, както птицата на Юнона им бе послужила за закуска!
Глава XXXVII
С ТЕЖЕСТ НА КРАКА
Щом закачиха месото на двата ибекса да се суши и разпростряха одраните кожи да съхнат, нашите пътешественици се заловиха да правят въжето, с което смятаха да се измъкнат от затвора си. За щастие, имаха под ръка голямо количество коноп, готов за усукване. Този запас беше скътан от Осару още по времето, когато бе изработил рибарската си мрежа; и тъй като бе прибран в една суха пещерка в скалата, конопът беше съвсем запазен. Имаха под ръка и едно дълго въже, за жалост, недостатъчно за предстоящата им цел. То им бе послужило, когато прехвърлиха през пукнатината моста от стволове; те бяха отмотали отдавна от дънерите и прибрали в колибата си това въже. То беше тъкмо толкова дебело, колкото им трябваше; по-тънко едва ли би могло да удържи човек, а като се има предвид на каква страхотна опасност се излагаха, докато висяха пред канарата, необходимо беше да са съвсем сигурни в здравината на въжето. Можеха да го направят достатъчно дебело за да не се страхуват, че ще се скъса. Но в такъв случай изникваше друга мъчнотия — за силата на орловите крила. Ако въжето се окажеше толкова тежко, та беркутът да не може да го отнесе над скалата, всичкият им труд щеше да отиде напразно.
— Защо да не установим това, преди да правим въжето?
Предложението бе направено от самия Карл.
— Как ще го установим? — възрази Гаспар.
— Мисля, че ще можем да свършим някак тая работа — отвърна ботаникът, явно зает с някакви пресмятания.
— Аз не мога да измисля нищо — каза Гаспар и погледна въпросително брата си.
— А пък аз, струва ми се, мога — рече Карл. — Какво ни пречи да пресметнем приблизително тежината на въжето и да видим дали птицата може да носи такава тежест?
— Но как ще пресметнеш тежината на въжето, преди да го направиш? Нали знаеш, че тъкмо от това искаме да се спасим — да не го правим и после да видим, че е било безполезно.
— О, колкото до това — възрази Карл, — не е необходимо да го завършим, за да узнаем колко ще тежи. Ние, знаем каква приблизително дължина ще ни трябва. Като претеглим готовото въже, ще можем да пресметнем тежината на всяко друго.
— Ти забравяш, братко Карл, че ние нямаме възможност да претеглим и най-дребната вещ. Нямаме нито рамена и блюда за везни, нито грамове.