— Разбира се — отвърна Гаспар. — Колкото е по-дебела и здрава, толкова по-добре. Да тръгнем ли още сега, драги Карл да потърсим дървото?
— Тъкмо това ще направим — отговори Карл, като стана, за да тръгнат да търсят дафиновото дърво.
Тръгнаха разбира се, тримата, защото и Осару искаше да узнае веднага изхода от търсенето; а Фриц, разбрал, че се готви нов поход, успя да прогони отчасти лошото си настроение, излезе от скривалището си и тръгна безшумно след тях.
Глава XLIII
ДЪРВОТО ЗА ХАРТИЯ
За голяма радост и на тримата, всичко излезе точно така, както предполагаше Карл. Горичката, за която бе говорил, се състоеше главно от дафинови храсти; ако се съди по окапалите листа и някои още останали по клоните плодове, Карл реши, че те трябва да са от вида, който търсеха. Но и кората беше особена — необикновено яка и много кисела, толкова кисела, че просто изприщи устата на Осару, който има неблагоразумието да я сдъвче.
След като разгледа внимателно листата, плодовете и кората, ботаникът стигна до заключението, че храстът е истинско дафиново дръвце; и то беше наистина такова — от вида, известен в Непал под името дафне болуа, от което, както вече казахме, непалците правят дебела мека хартия.
Щом разрешиха задоволително този въпрос, те се заеха да осъществят предложението на Гаспар — да направят опит с книжно хвърчило.
Ако не беше практическата подготовка на Карл, който познаваше не само ботаническите отлики на растенията и дърветата, но и ползата от тях — в някои случаи и начина на използването им, — намирането на дафиновото дърво с нищо нямаше да им помогне. В горичката това дръвце приличаше на хартия толкова, колкото, кое да е друго дърво около него. Всъщност кората на много други би им дала по-широки отломки, много повече напомняше хартия, докато кората на дафиновото дърво се цепеше на такива тесни ивици, щото никой не би помислил, че от нея може да се направи хвърчило. Но Карл знаеше как може да я превърне в хартия и започна без отлагане работа, а другите останаха да му помагат, действайки според нарежданията му.
Реквизираха джобните ножчета и на тримата и в невероятно късо време кората на двадесетина стъбла бе смъкната от най-ниските клони до корена. Самите храсти не отсякоха, защото не беше необходимо. Напротив, по-лесно беше да смъкнат кората им, докато са неотсечени, затова ги оставиха по местата им.
Те работиха до залез слънце само с неколкоминутно прекъсване, за да обядват набързо в хижата с месото от дивите козли. Едва когато слънцето потъваше зад върха на високия Чомолари, те тръгнаха обратно към дома си, всеки с по един тежък вързоп кора и Фриц, следващ весело подире им.
Горичката, която напуснаха, доказваше, усърдието, с което бяха работили през целия ден. На една площ от почти половин акър дръвчетата стърчаха с оголени тънки стъбла, като че ги бе опасло цяло стадо кози.
Когато се прибраха в хижата, нашите събирачи на дървесина не прекратиха работата. Заловиха се само за нова промишленост — производство на хартия.
Беше вече мръкнало, та трябваше да работят при светлината на приготвените от по-рано факли от бора чил, които горяха с чист и силен пламък и вършеха толкова работа, колкото биха свършили и свещи.
Първата работа при правенето на хартия не изискваше някаква особена сръчност; освен това тя можеше да се свърши така добре в хижата, както и в просторната зала на някоя хартиена фабрика. Трябваше да нареждат кората на малки късчета.
Това запълни цялата вечер — при което се водеха весели разговори и шеги за чистенето на кълчища в затвор, защото не само работата, но и обстановката, при която я вършеха, им напомняше неизбежно затвор.
Като свършиха работата, те изядоха оскъдната си вечеря и легнаха да се наспят, обзети от мисълта как ще продължат на другия ден правенето на хартията.
Когато се съмна, нямаха какво особено да вършат, защото следващият етап от работата изискваше повече търпение, отколкото труд.
След като бъде нарязана на дребни парчета, кората на дафиновото дърво се поставя в голяма кофа или казан, пълен с вода. Във водата се сипва луга от дървена пепел, и сместа се оставя да ври няколко часа.
Тъй като нашите фабриканти нямаха нито кофа, нито казан, можеше да се яви нова непреодолима пречка, ако нямаха предостатъчно вряла вода от близкия до хижата горещ извор.