За жалост не можа да измисли нищо подходящо. Хартията от дафиново дърво, дори да беше в изобилие, нямаше да вържи работа — колкото и да е плътна, хартията не е достатъчно здрава да издържи налягането на външния въздух върху балон, който ще трябва да издигне значителна тежест. Но нямаше смисъл да се говори за хартия, щом я нямаха; и Карл се отказа да мисли за балон, защото наоколо нямаше нищо, от което биха могли да го направят.
Той знаеше, че това огромно кълбо трябва да не пропуска въздух. Мислил бе за кожи от дивеч, но тия, които можеха да се намерят в достатъчно количество, бяха много дебели и тежки за направа на балон. Можеха да изтъкат платно от конопа, който беше в изобилие, а след това да го насмолят; в долината имаше няколко вида дървета, отделящи смола. Но дали можеха да изработят конопено платно, което да е достатъчно леко и след насмоляването? Това беше твърде съмнително; във всеки случай би трябвало дълго време да предат, за да постигнат умението, необходимо за такъв подвиг. Но планът беше толкова ненадежден, че нямаше защо да се спират на него, и Карл го изостави заедно с мисълта за балона. Всичко това беше отпреди опита с хвърчилото и злополучния му край. Но сега, когато тази надежда рухна, балонът започна да се мярка отново и в неговия ум, и в ума на Гаспар; и те заговориха за пръв път помежду си по този въпрос.
— Въжета можем да си направим, колкото искаме — забеляза Гаспар, — но те няма да ни ползват, ако нямаме плат за кълбото. А платът трябва да е копринен, нали?
— Да — отговори Карл, — коприната е най-добрият материал за целта.
— Защо? — запита Гаспар.
— Защото съчетава повече от всяка друга тъкан трите необходими качества: лекота, издръжливост и плътност.
— Нищо друго ли не би свършило работа?
— О, не; и други материали могат да се използват за балон, който ще трябва да носи тежест. Ако трябва да издигне няколко фунта, да речем котка или куче, балонът може да се направи и от хартия; в някои страни е имало жестоки хора, които са пращали такива животинчета във въздуха, без да искат да знаят какво ще стане с тях.
— Наистина жестоки! — съгласи се Гаспар, който, макар и ловец, имаше чувствително сърце. — Такива хора трябва да бъдат изпратени също във въздуха в балони от хартия.
— Да, ако балоните от хартия биха могли да ги издигнат. А за наше нещастие, това е невъзможно. Дори ако имахме неограничено количество хартия, тя не би ни помогнала. Потребно е нещо много по-здраво и по-издръжливо.
— Дали ще можем да намерим нещо? Да помислим, Карл!
— Ех, братко, отдавна вече мисля, но напразно. Нищо подходящо за целта не се намира в тази долина.
— Дали конопеното платно не ще свърши работа? Сетил ли си се за него?
— Сетил съм се. Но то е много грубо и тежко.
— Ами ако се помъчим да го направим по-леко? Можем да изберем най-тънки конопени влакна, най-старателно да ги изпредем и изтъчем. Нашият Осару е същинска Омфала в това отношение. Обзалагам се, че по предене може да надмине и Херкулес.
— О, братко — извика малко изненадано Карл. — Много класически приказваш тази сутрин. Откъде си научил историята на Херкулес, когато никога не си влизал в университет?
— Ти забравяш, братко Карл, че сам си ме просвещавал по тия класически теми, както ги нарече. Но като изключим това, че са ми служели да украсявам понякога речта си, трябва да ти кажа, че не съм имал никаква полза от тях. И надали ще имам.
— Както можеш да предположиш, Гаспар — отвърна ботаникът, — нямам намерение да поддържам класическото образование. При все че ти предадох нещо от познанията си за класиците, сторих го, когато и ти, и аз нямахме никаква друга работа; иначе щях да сметна, че и двамата си губим времето. Ти знаеш вече мнението ми по този въпрос, а то е: познаването на така наречените „класици“ е за разумен човек толкова полезно, колкото знаенето на китайския метод за лесно запомняне. Времето, което пропилях в изучаване на мъртвите езици, е чиста загуба; всичко, което научих, няма да ни издигне на нито един фут оттук. Познанията ми за Юпитер и Юнона надали ще ни дадат средство да се измъкнем от затрудненията си, както познанството с Меркурий няма да ни даде крила. Затова да изоставим знанията за класиците и да видим дали научните знания няма да ни бъдат по-полезни. Ти си много изобретателен, братко Гаспар; можеш ли да измислиш нещо — имам предвид нещо достъпно, — от което бихме могли да направим балон?
— А можеш ли да направиш балон, ако имаш материал? — запита Гаспар, който смяташе, че само опитен въздухоплавател може да построи такава чудна машина.