Гондолата им беше дълбок кош с диаметър не повече от три фута. Явно е, че там не можеха да се сместят трима души — плюс едно голямо куче; защото надали е нужно да се каже, че Фриц нямаше да бъде изоставен. Вярното животно бе споделяло толкова дълго съдбата на нашите пътешественици, че те не можеха да го изоставят тъкмо сега.
Но подобна опасност и не съществуваше. Размерите на гондолата бяха достатъчни за това, което превозното средство трябваше да изнесе — с други думи, само за един човек.
Карл смяташе, че балонът надали ще може да издигне и тримата, защото те тежаха общо над четиристотин фунта. Той би бил предоволен, ако се издигне поне един. Ако този човек успее да стъпи на върха на канарата, нямаше значение какво ще стане по-нататък с въздушния кораб. След това единствено пътуване той можеше да замине на воля, където си ще — на юг към Калкута или на югоизток към Хонконг, ако предпочита Китай.
Ако един от тях успее да се качи на канарата, лесно щяха да се изкатерят и другите: идвайки насам, те бяха минали през туземни села, до които можеше да се стигне за ден-два; оттам изкачилият се с балона би могъл да доведе няколко души заедно с подходяща въжена стълба, за да измъкнат и останалите.
Но и без чужда помощ дори нямаше да бъде особено мъчно. Ако един от тях успее да стигне до върха на канарата, щяха да си направят сами въжена стълба, по която да се покатерят и другите двама.
Едва ли е потребно да кажем кой щеше да направи опита. Първият въздухоплавател щеше да бъде Осару.
Той предложи сам да извърши опасния подвиг и предложението му бе прието.
Не може да се каже, че другите се страхуваха да се изложат на такава опасност. Те отстъпиха пред желанието на Осару не от желание да избегнат опасността, а защото, ако се измъкне оттук, индусът щеше много по-лесно от тях да се оправи из планината, да се разбере със селяните на родния си език и да им обясни положението.
Глава LII
НАПЪЛВАНЕ НА БАЛОНА И НОВА НЕСПОЛУКА
Настъпи най-после часът за съдбоносния опит — да видят дали въздушният им кораб ще може да се издигне във въздуха.
И тримата бяха наобиколили мястото, където щяха да запалят нарязаната трева и вълна. Горивото беше струпано в рохкава купчина и чакаше само допира на праханта.
Карл държеше в ръка запалена факла; Гаспар стискаше едно от въжетата, за да не позволи на балона да се издигне много бързо; а Осару, приготвен за път, се бе изправил до коша, готов да се настани в него, щом дойде време.
Уви! Колко е несъвършена човешката предвидливост! И най-старателните пресмятания се оказват често погрешни — при все че в настоящия случай грешката не беше непредвидена; Карл не вярваше още отначало в изчисленията си и се чувстваше сега не толкова измамен, колкото разочарован.
Не бе писано на Осару да стъпи в плетения кош и да се издигне с балона.
Факлата докосна нарязаната трева и вълна. И двете пламнаха, след това почната да димят и да тлеят; едва когато хвърлиха още гориво, огънят се разгоря и почна да гори непрекъснато. Сгорещеният въздух навлизаше през отвора и голямото кожено кълбо започна да се надува до пълния си размер.
То потръпваше и се люшкаше като огромно ранено чудовище. Издигна се няколко инча над земята, спусна се, издигна се отново, спусна се пак и продължи така да се издига, да се спуска и да подскача насам-нататък, но уви! Ни веднъж не можа да издигне коша до над главите им!
Карл продължаваше да поддържа огъня с нарязана трева и козина, но всичко бе напразно. Въздухът беше достатъчно топъл, за да може да издигне балона на няколко мили, ако той беше от по-лек материал и се намираха на морското равнище.
Но сега всичките им усилия бяха напразни. Огромното кълбо не можеше да се вдигне на повече от шест фута над земята. Не можеше да издигне котка, та камо ли човек. С една дума, нов неуспех, прибавен към дългия списък на горчиви разочарования!
Карл поддържаше огъня повече от час. Опита дори съчки от смолист бор, като се надяваше, че при по-голяма калоричност ще успее да издигне балона; но никаква разлика не се забеляза. Балонът подскачаше, както и досега, отказвайки упорито да се издигне.
Най-после, когато търпението му се изчерпа, а надеждите окончателно рухнаха, инженерът се отдалечи от машината, която бе построил с толкова мъка. Той постоя за миг, без да знае какво да стори. След това въздъхна при спомена за напразния труд и се отдалечи тъжно и бавно от мястото. Гаспар го последва, споделяйки напълно тежкото разочарование. Осару се раздели по-другояче от издутото чудовище. Той се приближи до него, погледа го няколко мига мълчаливо, сякаш мислеше колко много шевове бе ушил без полза, после изруга на родния си език, измърмори: „Не става нито за земята, нито за водата, нито за въздуха“, ритна балона с такъв устрем, че върхът на сандала му проби опънатата кожа, отвърна с презрение глава и изостави безполезното произведение да се оправя само.