— Скрий това нещо в джоба си — измърмори Франк, без да отваря очите си — и не ми го давай дори ако сам поискам да го взема обратно.
— Ясно. Значи не си напразно…
Франк чу как Лангер измъкна мопеда от каросерията и каза на Кюсак: „Откарай коня на нашия шампион в обора.“ После чу бълбукане на вода. С усилие на волята си се отърси от вцепенението. Отвори вратата и излезе от електромобила. В краката му я нямаше привичната твърдост.
Лангер, вдигнал назад глава, изпразваше една бутилка в гърлото си. Погледна другаря си и се задави.
— Брей да му се не види!… — каза той. — Хаст го изтъркаляли по стълбите, а теб май са те прекарали направо през сметопровода.
— Какво има в бутилката? — попита го Франк.
— Студена минерална вода.
— Полей ми на ръцете.
Лангер взе втората бутилка и му поля. Остатъка изля в пазвата си, ръмжейки от удоволствие. Франк изтърси с вяло движение водата от ръцете си и изведнъж замря, втренчен в тях, сякаш ги виждаше за пръв път. Мина зад електромобила, машинално заобиколи отворената врата, седна на пода в кабината — между пулта и седалката на шофьора, — натисна едно копче и отвори походното барче-хладилник. Извади салфетка и започна да чисти изцапаните си на коленете джинси. Чу, че Кюсак се върна и каза нещо тихо и неясно на Лангер, но отговора на Лангер разбра:
— Остави го на мира, не му е до това. Впрочем и на нас също… Ти, красавецо, и така си твърде забележим сред мирните жители на Копсфорт.
— Стига си остроумничил — отвърна Кюсак. — Този път работата е свършена, бих казал, рядко елегантно… Добре, да тръгваме. Кой ще кара?
— Аз. Шампионът ще седне до мен, а ти отзад… Качихте ли се? Тръгваме!
В покрайнините на Копсфорт Лангер взе рязко надясно със смел завой. Мярна се надпис: „Летище 15 км“.
„Юпитер“ поглъщаше шосейното платно със скоростта на авиетка.
„Работата била елегантна — мислеше Франк, стиснал зъби. — Рядко елегантна.“
— Какво си се умърлушил? — намигна му Лангер. — Виж колегата си… — Кимна към Кюсак. — Земното кълбо се търкаля към нова ера, а за този субект животът продължава със старите темпове.
Лангер докосна няколко клавиша в нужната последователност, извади изпод пулта скоба с брадавици на ларингофони и я окачи на врата си. Пред предното стъкло израсна блестящата пръчка на антената и олюлявайки се, засвири в потока на насрещния въздух.
— Улей, Улей, тук Пчела9! Как приемаш?
— Като невропатолог — отговори недоволно гласът на Хайнц от вътрешността на пулта. — Докладвай по-бързо!
— Ти, драко, бъди по-нежен с нас. Връщаме се, така че готви каретата си за старт.
— Готово. По-добре кажи какво да предам вкъщи. Носорога и Източния жерав вече изгарят от нетърпение.
— Предай им, че сме минали блатото, не сме си измокрили опашките и никой не се е разболял. Шампионът е в седлото. Караме у дома цял кош жаби. Това е всичко. Край.
— Разбрах те, пчеличке, разбрах! Поздравявам те! Край!
Лангер изключи връзката, Франк погледна накриво изчезващата антена и каза:
— Колкото за коша, май напразно му… Впрочем добре. Нека шефът да го асимилира предварително.
— Какво трябва да асимилира?
— Пуснах камерата в действие без негово знание.
— Без негово знание ли?… — Лангер му отправи съчувствен поглед. — Носорога пред мен разреши на момчетата от техническата служба да ти направят специални ръкавици и да ти дадат „Видеомонитора“.
— Шегуваш ли се?
— Напротив. Затова ти го и казах да разбереш най-после, че в нашата система няма шеги.
Франк не каза нищо.
— Нортън не е само твоя лична грижа. Нортън е грижа на цялото общество на Земята. Имай предвид. Не трябва да стоварваш всичко на мощните си рамене. В това число и товара на нравствените отношения. Ех, младост, младост!…
— Нищо — отвърна Франк. — Казват, че бързо минавало…
…Пред тях, грациозно извил назад блестящите си рога, се носеше Звездният елен — леко, като призрачно видение. Вятърът донесе:
— О, космически океани! Как блести Вселената!… Кога да те чакам на звездния път, приятелю?…
Франк гледаше мрачно през предното стъкло.
9
Поредната идиотщина на преводача — „улей“ на руски означава „кошер“, а и позивните по традиция се избират като смислово свързани обекти. Бел.Mandor.