Затворих книгата, хвърлих още един поглед към Лестър Клозън, смръщих нос от спарения въздух, сладникавонездравия мирис на джин плюс още нещо и се запътих към вратата. Тъкмо я стигнах и се сетих. Пиянде като Клозън би трябвало да хърка гръмогласно, с подобаващ акомпанимент от пуфтене, гъргорене и пръхтене. А той бездействуваше. От брадичката надолу бе увит в кафяво войнишко одеяло. Видът му беше много спокоен, много уютен. Стоях над него и го гледах. Одеялото бе издуто при тила му, но това едва ли бе случайно. Отвих го. От врата на Лестър Б. Клозън стърчеше жълта дървена квадратна дръжка. Отстрани пишеше с печатни букви: „Подарък от железарската компания «Кръмзън»“. Намираше се точно под тилната издутина.
Дръжка на шиш за трошене на лед…
Кротко, с петдесет километра в час, се отдалечих от квартала. На излизане от града, едва ли не на самата му граница, влязох в телефонна кабина и позвъних в полицейския участък.
— Полицията на Бей Сити. Мут на телефона — обади се приглушен глас.
— Айдахо Стрийт номер четиристотин четирийсет и девет — казах. — В апартамента на домоуправителя. Казва се Клозън.
— Е и? Какво да правим?
— Не знам. И аз това се питам. Човекът се казва Лестър Б. Клозън. Записахте ли?
— Толкова ли е важно? — попита приглушеният глас без капка подозрителност.
— Аутопсията ще покаже — отговорих аз и затворих.
Глава 6
Прибрах се в Холивуд и се заключих в кантората с телефонния указател на Бей Сити. Четвърт час ми беше достатъчен да науча чий е телефон номер 13572 — на доктор Винсънт Лагарди, претендиращ да бъде невролог, с кабинет и квартира на Уайоминг Стрийт, която, според моята карта, беше на границата на най-добрия жилищен район. Заключих указателя в бюрото си, отбих се в дрогерията на ъгъла за сандвич и кафе и се обадих оттам на доктор Лагарди. Отговори ми жена и се оказа доста трудно да се свържа лично с доктора. Гласът му прозвуча нетърпеливо. Бил много зает, прекъснал съм бил преглед на пациент. Не съм разговарял с лекар, който да не е насред преглед. Познава ли Лестър Клозън? За пръв път чувал това име. С каква цел го разпитвам?
— Мистър Клозън направи опит да се свърже с вас тази сутрин. Беше толкова пиян обаче, че не можеше да говори.
— Но аз не познавам никакъв мистър Клозън — настоя докторът със студен глас. Нямах чувството, че все така бърза.
— Е, тогава няма нищо. Просто държах да се уверя. Защото някой е забил във врата му шиш за лед.
Безмълвие. После гласът на доктор Лагарди — мазно учтив:
— Това съобщено ли е на полицията?
— Естествено. Но няма защо да се тревожите — освен ако шишът не е ваш.
Той се престори на глух.
— Ас кого говоря? — продължи приветливо.
— Казвам се Хикс. Джордж Хикс. Току-що се изнесох оттам. Никак не ми се ще да се забърквам в такива истории. Просто си помислих, че смъртта му може да ви засяга по някакъв начин, защото, преди да умре, искаше да се свърже с вас.
— Съжалявам, мистър Хикс, но аз наистина не познавам никакъв Клозън. Не съм и чувал за него, нито съм имал някакво вземане-даване. А много помня имена.
— Е, добре тогава. А сега и да искате, вече няма как да се запознаете. Обаче някой може да прояви интерес защо се е опитвал да ви позвъни… освен ако забравя да съобщя където трябва.
Мъртва тишина.
— Нямам какво да кажа — изрече най-сетне доктор Лагарди.
— Нито пък аз. Но пак ще се чуем. Не ме разбирайте погрешно, докторе. Не ви шантажирам. Аз съм само объркан и имам нужда от приятел. Помислих си, че един лекар… също като свещеника…
— На ваше разположение съм. Заповядайте за съвет когато пожелаете.
— Благодаря ви, докторе — откликнах пламенно. — Много, много съм ви признателен.
И затворих. Ако доктор Винсънт Лагарди беше почтен човек, би трябвало вече да звъни в полицейския участък на Бей Сити. В противен случай съвестта му не е чиста. Което щеше да представлява интерес за мен.
Глава 7
Точно в четири телефонът върху бюрото ми иззвъня.
— Открихте ли вече Орин, мистър Марлоу?
— Не още. Откъде се обаждате?
— Ами от дрогерията до…
— Качете се и престанете да се правите на Мата Хари.
— Случвало ли ви се е някога да бъдете учтив? — тросна ми се тя.
Затворих и си налях чаша уиски, за да събера сили за предстоящата среща. Тъкмо го допивах, когато чух стъпките й по коридора. Отидох да отворя.
— Влезте оттук, за да избегнете навалицата. Тя се настани чинно в стола и зачака.