— Работил е със сиви памучни ръкавици, каквито си слагат погребалните агенти. Струват четири цента чифтът — по цени на едро. Няма смисъл да търсим отпечатъци. Но по всичко личи, че е тършувал в тая кутия.
— Търсел е нещо, което може да се побере там — съгласи се Френч. — Не очаквах да намериш отпечатъци. С шишове действуват специалисти. Рано или късно ще се доберем до тях. Сега само оглеждаме набързо.
Той изпразваше джобовете на мъртвеца и нареждаше съдържанието им върху леглото, до мълчаливия и вече придобил восъчен цвят труп. Флак седеше на стола до прозореца и гледаше мрачно. По едно време се качи и заместник-управителят на хотела, помълча с угрижен вид и си отиде. Аз се бях облегнал на стената на банята и броях пръстите на ръцете си.
— Според мен шишът е женско оръжие — внезапно се обади Флак. — Струват десет цента и се продават навсякъде. Може да го пъхне в чорапа си, ако реши, че ще й потрябва, и там да си стои.
Кристи Френч му хвърли учуден поглед.
— С какви мацки се движиш, миличък? — попита Бейфъс. — Като знам колко струват копринените чорапи в днешно време, жените по-скоро биха напъхали в тях трион.
— Виж, за това не помислих — каза Флак.
— Мисленето остави на нас, миличък. За него е необходимо специално оборудване — продължи помощникът.
— Няма защо да се държите по този начин — обиди се детективът на хотела.
Бейфъс свали шапка и се поклони.
— Не ни лишавайте от нашите дребни удоволствия, мистър Флак.
— Освен това — допълни Френч, — ако беше жена, нямаше да го наръга само веднъж, а няколко пъти. Защото те дори не знаят колко пъти е необходимо. Пък и не само жените. А този тук е спец. Още с първия удар е улучил гръбначния стълб. Има и още нещо — за целта жертвата ти трябва да мълчи. А това означава повече от един човек. Иначе трябва да е бил упоен или убиецът да е негов приятел.
— Ако той ми е позвънил по телефона, не виждам как може да е бил упоен — обадих се аз.
Френч и Бейфъс ме изгледаха едновременно с еднакво изражение на търпелива досада.
— Именно „ако“ — рече Френч. — А след като не го познаваш, както твърдиш, винаги съществува вероятността да не си чувал и гласа му. Или може би се изразявам твърде изискано?
— Откъде да знам? Не съм чел писмата от вашите почитателки.
Френч се усмихна широко.
— Не се хаби с него — посъветва го Бейфъс. — Спести си приказките за Петъчния женски клуб. Някои от бабките много си падат по тънкостите на убийството.
Френч сви цигара и я запали с огромна клечка кухненски кибрит, която драсна в облегалката на един стол. После въздъхна.
— Техниката на този вид убийства беше разработена в Бруклин — обясни той. — Момчетата на Моу Стейн Слънчицето се бяха специализирали по шишовете, но после опропастиха работата. По едно време не можеше да се мине през някое незастроено място, без да се натъкнеш на убит от тях. А после се прехвърлиха тук, или поне останките от бандата. Питам се защо.
— Може би защото при нас незастроените места са повече — рече Бейфъс.
— Странна работа, като си помисли човек — продължи Френч почти замечтано. — Когато през февруари Мойър Ревльото устрои засада на Слънчицето на авеню Франклин, убиецът действува с пищов. На Моу това никак не би харесало.
— Сигурно затова имаше такъв разочарован вид, когато измиха кръвта от лицето му — допълни Бейфъс.
— Кой е този Ревльо? — попита Флак.
— Вторият след Моу в тяхната организация — отговори Френч. — Това като нищо може да се окаже негова работа. Макар че едва ли би я свършил лично.
— Защо? — продължи да разпитва Флак с кисела физиономия.
— Ама вие тук не четете ли вестници? Мойър е станал джентълмен. Общува с изискани люде. Дори името си е сменил. А по време на убийството на Моу го бяхме задържали за организиране на хазартни игри. Затова нищо не можахме да разнищим. Но пък какво чудничко алиби му осигурихме. Така или иначе, сега е джентълмен, както вече казах, а джентълмените не ръгат хората с шишове за лед. Те си наемат други за тая работа.
— Имахте ли улики срещу Мойър? — обадих се аз, Френч ме изгледа рязко.
— Защо питаш?
— Хрумна ми нещо. И никак не съм сигурен. Френч ме огледа бавно.
— Между нас казано, ние дори не можахме да докажем, че арестуваният е Мойър. Но не го разпространявайте. Не знае никой друг освен него, адвоката му, прокурора, полицията, градската управа и най-много още стотина души. — Той се плесна по бедрото с портфейла на убития и седна на леглото. Подпря се небрежно на крака на трупа, запали цигара и продължи, като я размахваше. — Стига маймунджилъци. Да видим какво ни е известно, Фред. Първо, жертвата не е била особено умна. Представял се за доктор Дж. У. Хамбълтън и има визитки с адрес и телефонен номер в Ел Сентро. Две минути ни стигаха, за да установим, че няма такъв адрес, нито телефон. Един умен човек не би се подлагал така евтино на шамарите. Второ, закъсал е с финансите. Четиринайсет долара в портфейла и още два на дребно. Няма ключове от кола, личен сейф в банката или къща. Само от куфара и седем шперца. При това съвсем наскоро изпилени. Предполагам, че е възнамерявал да пообере клиентелата на хотела. Смяташ ли, че ще станат на вратите на тая кочина, Флак?