Аз потъркалях цигарата из пръстите си, запалих я и издухах дим към лицето му.
— Сто и петдесет долара.
Напрегнатите му очички станаха като кръгли дупки върху безизразното лице.
— Ако си решил да се майтапиш, сбъркал си адреса.
— Може да съм се заразил от онези шегобийци горе, но в случая не се будалкам.
И зачаках, като барабанях с пръсти по бюрото.
Ситни капчици пот избиха по горната устна на Флак, малко над мустачките.
— Имам работа — произнесе по-гърлено от обикновено. — Изчезвай и не се връщай.
— Ах, какъв си ми мъжага. Доктор Хамбълтън имаше сто шейсет и четири долара в портфейла, когато го пребърках. Нали си спомняш, че ми беше обещал стотачка за услугата? А сега в същия портфейл се оказаха само четиринайсет. Освен това аз наистина оставих вратата на стаята му отключена. Някой я беше заключил след мен. И този някой си ти, Флак.
Той хвана страничните облегалки на стола и ги стисна. Гласът му прозвуча като от дъното на кладенец:
— Нищо не можеш да докажеш.
— Искаш ли да опитам?
Флак измъкна пистолета от колана на панталоните и го остави на бюрото пред себе си. После го загледа, но явно нищо не научи от него. Така че пак вдигна очи към мен.
— Да делим наполовина, а? — предложи сломено.
Настъпи мълчание. Той извади стар опърпан портфейл и взе да рови из него. Измъкна шепа банкноти и ги разстла по бюрото, после ги раздели на две купчинки и побутна едната към мен.
— Искам всичките сто и петдесет — настоях аз.
Флак се сгърби в стола и загледа втренчено ръба на бюрото. Дълго мълча, после въздъхна. Събра двете купчинки в една и я тикна към мен.
— И без това вече не му трябваха. Вземай ги и изчезвай. Но да знаеш, че ще те запомня, приятелче, От вас, частните, направо ми се повдига. Откъде да знам, че не си задигнал хилядарка от джоба му?
— Аз щях да взема всичко. Същото се отнася и за убиеца. А ти защо остави четиринайсет?
— Защо ги оставих ли? — уморено повтори Флак, като шаваше с пръсти.
Взех банкнотите, преброих ги и му ги хвърли обратно.
— Ще ти кажа защо — отговорих вместо него. — Защото си в бизнеса и си преценил, че трябва да има поне за да плати стаята и един-два долара дребни, И полицаите предположиха същото. На, не ти ща парите. Трябва ми нещо друго.
Той ме зяпна с увиснало чене.
— Разкарай ги от очите ми — казах.
Флак ги натъпка обратно в портфейла си.
— Какво искаш? — Очите му се присвиха замислено. Езикът му издуваше долната устна. — Нямам чувството, че си в кой знае какво изгодно положение, за да ме изнудваш.
— Виж, тук грешиш. Ако сега се върна горе и кажа на Кристи Френч и Бейфъс, че вече съм бил в стаята и съм пребъркал трупа, сигурно ще ме направят на нищо. Но ще им стане ясно, че не съм премълчал, за да им погодя номер, а защото някъде в дъното се крие клиент, чиито интереси се опитвам да защищавам. Ще ми наприказват какво ли не, ще ме наругаят, и толкоз. Но ти няма да се отървеш само с това.
Млъкнах и се загледах в проблясващата влага, която оросяваше сега и челото му. Той преглътна с мъка, а очите му бяха като на болно животно.
— Стига си дрънкал, ами казвай какво има усмихна се след малко по вълчи. — Доста късно си се заел да я закриляш, а?
Дебелащината, станала втора негова природа, се възвръщаше — бавно, но сигурно.
Загасих цигарата извадих втора и преминах през бавния и излишен ритуал по паленето, чиято цел бе да си опазя престижа: хвърлих изгорялата клечка в пепелника, издухах дим на една страна, вдишах дълбоко, сякаш гнусната канцеларийка беше хълм с изглед към морето — с една дума, пуснах в ход всички изтъркани клишета на своя занаят.
— Добре — рекох. — Признавам, че е жена. Признавам също така, че може да е била горе при трупа, ако това ти доставя удоволствие. Предполагам, че причината за бягството й е шоковото състояние, в което е изпаднала.
— Ами да — злобно подхвърли Флак. Просташкият присмех се беше настанил вече удобно на мястото си. — А може и цял месец да не е убивала с шиш за лед. Нищо чудно да не е във форма.
— Защо тогава е взела ключа? — попитах аз повече себе си. — И защо по е оставила на регистрацията? Можела е просто да си тръгне, и толкоз. Освен да е мислела, че трябва да заключи. Защо да не го пусне в кофата с пясък и да го зарови вътре? Или просто да го вземе със себе си и да го изхвърли? Защо е направила нещо, което я свързва със стаята му? — Свалих очи и вперих във Флак оловнотежък поглед. — Друг въпрос е, разбира се, ако някой я е видял на излизане — с ключа в ръката — и я е последвал вън от хотела.
— Че защо му е потрябвало да я следи?
— Защото въпросният човек е можел, след като я е видял, да влезе веднага в стаята. Нали има универсален ключ.