Долорес й хвърли много бърз поглед, затвори портфейла ми и го хвърли. Улових го и го прибрах. Тя отиде бавно до една масичка, взе чанта с дълга дръжка метна я през рамо и тръгна към вратата.
Мейвис Уелд не помръдна, нито дори я погледна. Не откъсваше очи от мен. Но лицето й не изразяваше никакво вълнение. Мис Гонсалес отвори вратата, хвърли един поглед навън, притвори и се обърна.
— Казва се Филип Марлоу. Ужасно е сладък, нали?
— Не знаех, че си правиш труда да ги питаш как се казват. Познанството ти с мъжете рядко продължава толкоз дълго.
— Ясно — тихо откликна Долорес, обърна се и леко ми се усмихна. — Какъв изискан начин да наречеш някое момиче курва, не мислите ли?
Мис Уелд премълча. Лицето й беше все тъй безизразно.
— Поне напоследък не съм спала е гангстери — продължи мис Гонсалес и пак открехна вратата.
— Сигурна ли си, че помниш? — със същия тон я попита Мейвис Уелд. — Отвори широко, миличка. Днес е денят, в който изхвърляме боклука.
Мис Гонсалес я изгледа бавно, без да мига, с кама в очите. Сетне изпръхтя, рязко отвори вратата и я затръшна след себе си. Тъмносините втренчени очи на Мейвис Уелд не трепнаха от трясъка.
— А сега предлагам да сториш същото, но по-тихо — обърна се към мен.
Аз извадих носна кърпа и избърсах червилото от лицето си. Беше с цвета на кръв — свежо пролята кръв.
— С всеки може да се случи — поясних. — Не съм я закачал. Тя ми налетя.
Мис Уелд отиде с решителна крачка до вратата и рязко я разтвори.
— Да ти видя гърба, красавецо. Хайде, темпо.
— Дошъл съм по работа, мис Уелд.
— Представям си по каква работа. Вън! Не те познавам и не желая да се запозная. Но дори и да изпитвах такова желание, сега нито е денят, нито часът.
— Часът, мястото и любовта никога не съвпадат.
— Моля?!
И се опита да ме изгони с рязко вирване на брадичката, но дори и нея не я биваше достатъчно за тази цел.
— Перифразирах Браунинг. Поета, не марката пистолети. Макар да съм сигурен, че ще предпочетете второто.
— Виж какво, малкият, необходимо ли е да викам домоуправителя да те изхвърли надолу по стълбите като баскетболна топка?
Отидох при нея и затворих вратата. Тя се опъва до последния момент. Не ме срита, но усилието да се сдържи й струваше много. Опитах се да я отместя от вратата, без да си давам вид, ала тя не помръдна. Отстояваше всяка педя, с ръка на дръжката, с потъмнели от ярост очи.
— Ако възнамерявате да стоите долепена до мен, по-добре се облечете — посъветвах я аз.
Мейвис Уелд посегна и ме зашлеви е все сила. Плесницата прозвуча като затръшването на вратата след мис Гонсалес, но по-болезнено. И ми напомни за удареното място на тила.
— Да не би да ти причиних болка? — попита нежно.
Аз кимнах.
— Много се радвам тогава. — Замахна и пак ме удари, този път по-силно. — А сега ме целуни — прошепна едва чуто.
Очите й бяха ясни, кристалнобистри и се топяха. Аз я погледнах небрежно. Дясната й ръка беше стисната в юмрук, който ми се видя съвсем делови. Пък и не беше миниатюрен.
— Повярвайте ми, има една-единствена причина, поради която ще се въздържа. Дори ако ме заплашвахте с онова ваше черно пистолетче. Или с месинговия бокс, който сигурно държите върху нощното си шкафче.
Тя се усмихна учтиво.
— Може да се окаже, че работя за вас — продължих. — А и не тичам подир всеки чифт хубави крака.
Погледнах надолу към нейните. Виждаха се почти целите. Тя притвори халата си, обърна се и тръгна към бара, като клатеше глава.
— Аз съм свободна и пълнолетна. Сваляли са ме по всякакви начини. Или поне така си мисля. Но щом като не мога да те стресна, изгоня или прелъстя, с какво да те купя тогава?
— Амиии…
— Не ми казвай! — прекъсна ме рязко и се обърна с чаша в ръката. Отпи, тръсна пуснатите си коси и леко ми се усмихна. — Знам, разбира се — с пари. Как можах да не съобразя.
— Парите никога не са излишни.
Устните й се изкривиха от отвращение, но гласът й бе почти изпълнен с обич.
— Колко?
— Ами стотина долара като начало.
— Много си евтин. Евтино копеле. Сто долара! В обществото, в което се движиш, сто долара за пари ли минават, миличък?
— Тогава двеста. Толкова ми стигат да си осигуря старините.
— Пак си евтин. Сто на седмица, разбира се. В хубав чист плик, нали?
— Може и без плик. Предпочитам ги мръсни.
— А какво ще получа за тези пари, обаятелно мое ченгенце? Защото много добре ми е известно какъв си и що си.
— Ще получите разписка. Кой ви каза, че съм детектив?