— Нали ще намерите Орин? — прошепна. — Аз ви излъгах. Всичко беше лъжа. Не ми се е обаждал. Нищо… нищо не знам.
— Я, парфюм! — подуших аз. — Ах ти, душичка такава! Сложила си парфюм зад ушите! Само заради мен ли?
Тя едва-едва кимна с глава. Очите й се топяха.
— Свали ми очилата — прошепна отново. — Нямам нищо против, Филип, ако пиеш от време на време по малко уиски. Вярвай ми, така е.
Лицата ни бяха на десетина сантиметра едно от друго. Страхувах се да сваля очилата й. За да не я фрасна по носа.
— Да — изграчих с глас като Орсън Уелс, натъпкал устата си със солети. — Ще ти го издиря, миличка, ако все още е жив. И то безплатно. Нито цент няма да ти взема за разноските. Само едно ще те помоля.
— Кажи, Филип — изрече нежно и отвори още малко устенцата си.
— Коя е черната овца в семейството ви?
Орфамей се изтръгна от ръцете ми като стреснат фавън, ако можете да си представите как прегръщам стреснат фавън и той се изтръгва от прегръдките ми. И ме загледа с каменно лице.
— Ти самата каза, че не Орин е черната овца в семейството. Помниш ли? Като наблегна много особено на „не“-то. А сестра си Лейла само спомена, сякаш темата ти е крайно неприятна.
— Аз… изобщо не си спомням такова нещо — много бавно произнесе тя.
— Та затова си зададох въпроса — продължих, — под какво име се подвизава на екрана?
— На екрана ли? — попита разсеяно. — А, искаш да кажеш в киното? Изобщо не съм споменавала, че играе във филми. Нищо такова не съм говорила.
Огрях я с голямата си уютна, крива усмивка. Това я хвърли в неочакван бяс.
— Гледай си работата и не закачай сестра ми Лейла! Забранявам ти да подмяташ мръсни забележки по неин адрес!
— Какви мръсни забележки? Да опитам ли да се досетя?
— Мислиш само за пиене и за жени! — разкрещя се Орфамей. — Мразя те!
Втурна се към вратата, за малко да я изтръгне от пантите, излезе и хукна по коридора.
Заобиколих пак бюрото и се отпуснах на стола. Странно момиче. Много странно. След малко, както и очаквах, задрънча телефонът. При четвъртото иззвъняване подпрях глава върху ръката си, свалих пипнешком слушалката и я заврях в лицето си.
— Погребално бюро „Ътър МакКинли“.
— Каквооо? — попита женски глас и избухна в писклив смях.
Този номер се ползуваше със страхотен успех сред полицаите. През 1921 година. Бисер на остроумието. Загасих лампите и си тръгнах.
Глава 16
На другата сутрин в осем часа и четирийсет и пет минути бях паркирал на десетина метра от фотоателие „Бей Сити“, закусил, умиротворен, и четях местния вестник през чифт слънчеви очила. Вече се бях справил с лосанджелиския печат, който не съдържаше никакви сведения за шишове в хотел „Вай Найс“ или където и да било другаде. Нямаше дори „Тайнствена смърт в един хотел в центъра“, без да се споменават имена или оръжия. Затова пък „Бей Сити Нюз“ бе имал време и място, които да посвети на едно убийство. При това на първа страница, непосредствено до информацията за новата цена на месото:
„Късно снощи, в отговор на анонимно телефонно обаждане, полицията препуснала с все сили към един адрес на Айдахо Стрийт, точно срещу склада за дървени материали на компанията «Джансинг». Когато влезли в незаключената стая, полицаите намерили четирийсет и пет годишния управител на пансиона Лестър Клозън убит. Той бил прободен във врата с шиш за трошене на лед, който още стърчал от трупа. След предварителния оглед съдебният лекар Франк Крауди заяви, че Клозън бил в силно опиянено състояние и вероятно в безсъзнание по време на смъртта си. Полицията не забелязала никакви следи от борба. Лейтенант Моузес Маглашан незабавно се зае с делото и разпита наемателите на пансиона, след като те се завърнаха от работа, ала засега никаква светлина не е хвърлена върху обстоятелствата около престъплението. В интервю пред наш репортер съдебният лекар Крауди заяви, че смъртта на Клозън може да е и самоубийство, обаче разположението на раната го карало да се съмнява в това. При обстойния преглед на домовата книга се оказа, че неотдавна от нея била откъсната една страница. След като разпита подробно наемателите, лейтенант Маглашан направи изявление, че по коридорите на пансиона няколко пъти бил забелязан набит мъж на средна възраст с кестенява коса и груби черти на лицето, ала никой от наемателите не знаел как се казва, нито с какво се занимава. След направената щателна проверка на всички стаи Маглашан е на мнение, че съвсем наскоро един от наемателите се е изнесъл много набързо. Обаче скъсаната страница от домовата книга, характерните особености на квартала и липсата на точно описание на изчезналия наемател правят разследването изключително трудно.