Бавно си затворих устата. Може цял живот да прекараш в Холивуд и никога да не видиш онова, което показват в киното.
Мис Вейн се появи отново през стъклописа и ми кимна. Минах покрай нея.
— Насам. Втората врата вдясно.
И не ме изпусна от очи, докато вървях по коридора към втората врата, която зееше отворена. Влязох и затворих след себе си.
Зад бюрото седеше шишкав беловлас евреин и нежно ми се усмихваше.
— Здравей. Аз съм Моузес Спинк. Какво има, приятел? Паркирай тялото си. Искаш ли цигара?
Отвори нещо с формата на сандъче и ми предложи цигара, не по-дълга от трийсет сантиметра. Поставена в собствена стъклена тръбичка.
— Не, благодаря. Пуша лула.
Той въздъхна.
— Добре. Говори. Името ти е Марлоу, нали? Ъ? Марлоу, Марлоу… Чувал ли съм това име?
— Едва ли. Аз например за пръв път чувам името Спинк. Исках да се срещна с някой си Балу. Това да ти звучи като Спинк? На мен Спинк не ми трябва. И между нас да си остане, всички спинковци да вървят по дяволите.
— Значи си антисемит, а? — великодушно махна той с ръка, върху която проблесна като светофар светложълт диамант. — Недей така. Седни и отупай прашния си мозък. Не ме познаваш и не желаеш да ме опознаеш. Добре. Не се обиждам. В бизнес като нашия все трябва да има някой, който да не е обидчив.
— Балу — напомних му аз.
— Ама недей така бе, приятел. Бъди разумен. Шери Балу е страшно зает. Работи по двайсет часа на ден и пак не може да навакса с програмата си. Седни и поговори с малкия Спинки.
— Ти за какво си тук?
— Аз съм нещо като охрана. Пазя спокойствието му. Човек като Шери не може да приема всекиго. Затова аз се срещам с хората вместо него. Ние сме едно и също — до известна степен, както сам разбираш.
— Аз минавам степента, до която ти стигаш.
— Не е изключено — любезно се съгласи Спинк. Обели широката лента на алуминиев калъф за пура, извади нежно пурата и я огледа да няма белези по рождение. — Не твърдя, че е изключено. Защо не ми докажеш с нещо? За да сме сигурни. Засега само се правиш на много важен. Но ние така сме обръгнали, че изобщо не се впечатляваме.
Гледах как срязва кранчето на скъпата пура и я пали.
— А къде е гаранцията, че няма да играеш двойна игра за сметка на шефа си? — попитах хитро.
Спинк запремигва с очички и не бих се заклел, че в тях не проблеснаха сълзи.
— Аз да свия номер на Шери Балу? — попита шепнешком, като на погребение, струващо шестстотин долара. — По-скоро бих измамил родната си майка.
— Това нищо не ми говори, не познавам майка ти. Спинк остави пурата върху пепелник с размерите на вана за птички, за да разпери и двете си ръце. Мъка разяждаше сърцето му.
— Ех, приятелю! Така не се говори! — изхлипа той. — Та аз обичам Шери Балу като роден баща. Дори повече. Баща ми… Но да не говорим за това. Хайде. Бъди човек. Гласувай ми малко доверие и дружелюбие, нищо, че това са старомодни понятия. Сподели клюките с малки Спинки, а?
Извадих плика от джоба си и му го подхвърлих през бюрото. Той измъкна снимката и я заразглежда много сериозно. После я остави с лицето надолу, вдигна очи към мен, свали ги, пак ги вдигна.
— Е? — попита сковано, а гласът му внезапно се изпразни от доверието и дружелюбието, към които призоваваше. — Какво толкоз?
— Трябва ли да ти казвам кое е момичето?
— Кой е мъжът? — рязко попита Спинк. Не отговорих.
— Попитах кой е мъжът! — почти се разкрещя той. — Изплюй камъчето, мръсник такъв! Хайде!
Продължих да мълча. Той посегна бавно към телефона, без да откъсва от мен суровите си бляскави очи.
— Хайде де, обади се — насърчих го аз. — Обади се в участъка и поискай да разговаряш с лейтенант Кристи Френч от криминалния отдел. И той много трудно се поддава на убеждаване.
Спинк свали ръка от слушалката. Бавно се изправи и излезе с фотографията в ръка. Аз зачаках. Отвън се чуваше приглушеното монотонно движение по Сънсет булевард. Минутите капеха безшумно в дълбок кладенец. Пушекът от прясно запалената пура се заиграваше за миг във въздуха, преди да го изсмуче климатичната инсталация. Аз се загледах в безбройните снимки с автографи по стената, до една посветени с вечна любов на Шери Балу. Предположих, че щом като са в кабинета на Спинк, значи са бивши клиенти.
Глава 18
Спинк се върна след малко и ми направи знак. Тръгнах след него по коридора, минахме през двоен портал и влязохме в нещо като преддверие с две секретарки, после през още един портал от масивно черно стъкло с гравирани сребърни пауни. Като наближихме, двете крила сами се разтвориха.