— Вероятно. Но за да ме откажете от него, ще трябва да платите повече от двайсет долара. И не се опитвайте да отклонявате въпросите ми.
— Как можете да ми държите такъв тон! — пламна тя. — Пушенето на лула наистина е лош навик! Мама никога не позволяваше на татко да пуши вкъщи, дори през последните две години, след сърдечния му удар. Той понякога седеше и смучеше празна лула. На нея и това й беше неприятно. Имахме много дългове, та тя казваше, че не може да харчи пари за безполезни неща като тютюн. Нуждите на църквата са по-належащи.
— Започвам да проумявам — произнесох бавно. — В семейство като вашето все се намира по някоя черна овца.
Тя рязко се изправи и притисна чантата за бърза помощ към хълбока си.
— Вие никак не ми харесвате. Май че няма да ви наема. Ако намеквате, че Орин е извършил нещо лошо, уверявам ви, че не той е черната овца.
Дори окото ми не мигна. Тя се извърна рязко, отиде до вратата, хвана дръжката, пак се обърна, върна се на предишното си място и се разрева. Реагирах колкото препарирана риба на стръв. Мис Куест извади носна кърпичка и попи ъгълчетата на очите си.
— А сссега сигурно ще трябва да се обадя в полицията — изхлипа тя. — Манхатънският вестник ще научи и ще отпечата нещо компрометиращо за нас.
— Всъщност изобщо не го мислите. Престанете да дърпате нежните струни на моята душа. Дайте ми негова снимка.
Тя бързо-бързо прибра кърпичката и извади нещо друго от чантата. Подаде ми го през бюрото. Плик. Тънък, но спокойно можеше да побере една-две фотографии. Не го отворих.
— Опишете го с ваши думи.
Тя се съсредоточи, което й предостави отлична възможност да мърда с вежди.
— През март навърши двайсет и осем. Косата му е светлокестенява, много по-светла от моята, и очите му са по-светлосини. Реши се назад. Доста е висок, над метър и осемдесет. Обаче тежи само шейсет и осем кила. Много е слаб. Имаше руси мустаци, но мама го накара да ги обръсне. Каза, че…
— Сам ще се досетя! Проповедникът е имал нужда от тях да си напълни възглавничка.
— Как можете да говорите така за майка ми! — излая тя и пребледня от ярост.
— О, я без глупости! Малко неща знам за вас, но няма защо да се изкарвате вода ненапита! Брат ви има ли някакви отличителни черти, като бенки, белези или татуировка на двайсет и третия псалм на гърдите? И не си правете труда да се изчервявате.
— Не е нужно да ми крещите. Защо не погледнете снимката?
— На нея вероятно е облечен. Пък и нали сте му сестра. Би трябвало да го познавате.
— Няма отличителни черти — нацупено ми отговори. — Само малък белег на лявата ръка, където му изрязаха доброкачествена бучка.
— А за навиците му какво можете да кажете? Как се забавлява — като изключим това, че не пуши, не пие и не ходи по жени?
— Вввие откъде знаете?
— От майка ви.
Тя се усмихна. Бях започнал да се питам дали изобщо е способна на това. Зъбите й се оказаха много бели, а венци изобщо не видях. Слава богу поне за това.
— Какви глупости говорите. Много е ученолюбив и има скъп фотоапарат, с който обича да снима хората, когато най-малко го очакват. Понякога ги вбесява. Той обаче твърди, че трябвало да се видят такива, каквито са.
— Да се надяваме, че няма да му се случи същото. Какъв е апаратът?
— Съвсем малък, с много чувствителен обектив. Снима при всякакво осветление. „Лейка“.
Отворих плика и извадих две малки, много ясни снимки.
— Тези обаче не са правени с такъв апарат.
— А, не. Филип го фотографира, Филип Андерсън, с когото ходих известно време. — Тя помълча и въздъхна. — Предполагам, че всъщност затова се спрях на вас, мистър Марлоу. Защото и вашето име е Филип.
— Ъхъ — изсумтях, но се почувствувах странно поласкан. — Какво се случи с Филип Андерсън?
— Но нали говорим за Орин…
— Знам — прекъснах я аз. — Питам обаче какво стана с Филип Андерсън.
— Той си е в Манхатън — отмести тя поглед. — Мама не го харесва особено. Нали знаете как стават тези работи.
— Да, знам. Ако искате, поплачете си. Нямам нищо против. Аз самият съм ужасно сантиментален.
И взех да разглеждам двете снимки. Едната беше правена отгоре надолу и не ми вършеше работа. На втората доста добре си личеше високо ъгловато момче с тесни като цепки очи, тънки прави устни и остра брадичка. Изражението беше онова, което очаквах да видя. Ако забравите да си избършете обувките на изтривалката, това момче няма да пропусне да ви направи забележка. Бутнах фотографиите встрани и погледнах Орфамей Куест, като се опитах да открия в чертите й нещо, което поне бегло да ми напомни неговото лице. Не можах. Никаква семейна прилика, което, разбира се, нищо не значи. И никога не е значело.