— Арманяк — поясни. — Ако ме познавахте, щяхте да се поласкаете от този комплимент. Много рядък коняк. Немците задигнаха половината, а другата половина — нашите офицери. Наздраве.
И като вдигна чашата, отпи едва-едва. А аз гаврътнах всичко на един дъх. Имаше вкус на добър френски коняк.
Балу беше поразен.
— Божичко, това само се отпива, не се гълта!
— Аз пък го пия екс. Извинете. Тя ви е казала също така, че ако някой не ми запуши устата, много ще загази — клиентката ви имам предвид.
Той кимна.
— А предложи ли някакъв начин, по който да ми бъде запушена?
— Доколкото разбрах, би предпочела тежък тъп предмет. Затова опитах смесица от заплаха и подкуп.
Имаме си специална служба, която защищава интересите на работещите в киното. Очевидно нито са ви стреснали, нито подкупът е бил достатъчно голям.
— За стряскането, стреснаха ме, дори ме изплашиха. За малко да пусна в ход лугера си. Онова наркоманче с автоматичния пистолет страхотно си играе ролята. А що се отнася до размера на подкупа, всичко се свежда до това по какъв начин ми се предлага.
Той сръбна още малко арманяк. Посочи снимката, където двете части бяха срещнати.
— Стигнахме до запознаването на полицията с това тук. Какво ще стане в такъв случай?
— Според мен не стигнахме чак дотам. Въпросът беше защо се е обърнала към вас вместо към приятеля си. Той се появи тъкмо когато си тръгвах. Има ключ от нейния апартамент.
— Просто не го е направила.
И като се намръщи, впери поглед в арманяка си.
— Нямам нищо против. Но щях да съм по-доволен, ако онзи нямаше ключ от апартамента й.
Той ме изгледа някак тъжно.
— Аз също. И всички ние, останалите. Но шоубизнесът си е бил винаги такъв — всеки шоубизнес. Ако тези хора не водеха напрегнат и доста метежен живот, ако не се ръководеха изцяло от чувствата си, нямаше да са в състояние да улавят същите тези чувства в мимолетния им полет, да ги запечатват върху няколкото метра целулоидна лента.
— Нямам предвид любовния й живот. Защо обаче трябва да живее с престъпник?
— За това няма никакви доказателства, Марлоу. Посочих фотографията.
— Човекът, който ги е снимал, е изчезнал. Вероятно е убит. Убити са още двама, живели на същия адрес. Единият се опитвал да продаде снимките малко преди смъртта си. Тя лично отишла в хотела да ги прибере. Същото се отнася и за убиеца. И двамата обаче не ги намерили. Защото не знаели къде да ги търсят.
— За разлика от вас ли?
— Имах късмет. Бях го виждал без перуката. Всичко това още не е доказателство. Биха се намерили аргументи против. Но не си правете труда. Двама, може би трима убити. Тя поема огромен риск. Защо? Защото снимката й е била нужна. А получаването й си е струвало риска. Пак питам — защо? На нея виждаме двама души, които обядват в определен ден. Денят, когато Моу Стейн пада убит на авеню Франклин. Денят, когато някой си Стийлгрейв е в затвора, защото полицията получила сведения, че е всъщност кливландският престъпник Мойър Ревльото. Така е по документите. Ала според снимката той е бил вън от затвора. А тогава става ясно кой е той. И тя го знае. Въпреки всичко той има ключ от апартамента й.
Млъкнах и известно време се гледахме, без да мигаме. После продължих:
— Нали не искате снимката да попадне в ръцете на полицията? Каквото и да излезе от тая история, тя ще бъде разпъната на кръст. А когато всичко приключи, вече няма да има абсолютно никакво значение дали Стийлгрейв е Мойър, дали Мойър е убил Стейн, или е наредил да го пречукат, или по една случайност е бил пуснат за един ден от затвора точно тогава. Дори да се измъкне от тази история, винаги ще има хора, които ще мислят, че е било нагласено. Няма да й се размине. За публиката тя ще си остане гадже на гангстер. Що се отнася до вашия шоубизнес, за нея всичко ще бъде приключило.
Балу помълча, вперил в мен безизразен поглед.
— А вашето място къде е през цялото време? — повита тихо.
— Много зависи от вас, мистър Балу.
— Какво искате всъщност? — Гласът му стана тънък, ожесточен.
— Същото, което исках и от нея, но не го получих. Нещо, което би ми позволило да действувам в неин интерес, макар и до известна граница, която аз сам ще определя.
— Ще защищавате интересите й, като потулвате улики? — попита напрегнато.
— Ако това наистина са улики. Полицията няма начин да открие истината, без да очерни мис Уелд. Но аз може би ще мога. На тях не им пука, въобще няма да си направят този труд. За разлика от мен.
— Защо?
— Да речем, че по този начин си печеля прехраната. Може да имам и други основания, но това е напълно достатъчно.
— Каква е цената ви?
— Снощи сам я назовахте. Тогава отказах да приема. Сега работата е друга — с подписано писмо в джоба, че сте ме наели, за да разследвам опит да се изнуди ваш клиент.