Торанс още не бе отговорил. Обърна се внезапно и впери поглед в камерата.
— Да не искаш да кажеш, че не си знам репликите? От полумрака излезе побелял мъж в сив костюм.
Очите му горяха но гласът му не бе никак разгорещен.
— Освен ако нарочно не ги променяш… — каза, без да откъсва поглед от актьора.
— А може би просто не съм свикнал да играя пред екран, чийто филм има навика да свършва по средата на снимките.
— Оплакването ти е основателно — съгласи се Нед Гамън. — Лошото е, че разполагаме само с шейсет метра лента — за това аз съм виновен. Но ако изиграеш ролята малко по-бързо…
— Хм! — изпръхтя Торанс. — Аз да съм играел по-бързо. Ако можехте да внушите на мис Уелд, че за едно изкачване на яхтата е необходимо по-кратко време, отколкото за построяването й…
Мис Уелд го изгледа презрително.
— Нейната бързина е точно такава, каквато трябва да бъде — каза Гамън. — Играта й също.
Сюзан Кроли сви грациозно рамене.
— И аз останах с впечатлението, че трябва да поускори темпото, Нед. Играта й е добра, но би могла да бъде още по-добра.
— Ако беше по-добра, миличка — обърна се към нея Мейвис Уелд с много спокоен глас, — току-виж, някой ме нарекъл актриса. Нали не би искала това да се случи във филм, в който ти изпълняваш главната роля?
Торанс се изсмя. Сюзан Кроли се обърна и го изгледа свирепо.
— Кое е смешното, господин Тринайсети? Лицето на Торанс застина в ледена маска.
— Не чух как ме нарече — изсъска.
— Боже господи, нима не знаеш? — изуми се Сюзан Кроли. — Наричат те господин Тринайсети, защото преди теб дванайсет души отхвърлят ролята, която ти приемаш да играеш.
— Ясно — хладно откликна Торанс, после отново избухна в смях. — Е, Нед — обърна се към Гамън. — След като се освободихме от змийската отрова, може и да изиграем сцената както я искаш.
Нед Гамън кимна.
— Размяната на остроумия най-добре прочиства въздуха. Хайде, започваме.
И застана зад камерата. Асистентът извика: „Пускайте филма“, и сцената бе заснета без проблеми.
— Стоп! — нареди Гамън. — Промийте лентата. Обедна почивка.
Актьорите се спуснаха по дървените стълби и кимнаха на Уилсън. Последна слезе Мейвис Уелд, тъй като се забави, за да наметне хавлиен халат и да обуе чифт сандали. Като ме видя, се закова на място. Уилсън пристъпи напред.
— Здравей, Джордж — поздрави го тя, без да откъсва поглед от мен. — Трябвам ли ти за нещо?
— Мистър Марлоу иска да поговори с теб. Нали нямаш нищо против?
— Мистър Марлоу ли?
Уилсън ме изгледа остро.
— От агенцията на мистър Балу. Предположих, че го познаваш.
— Май съм го виждала. — Тя все така не откъсваше очи от мен. — Какво има?
Аз мълчах.
След малко мис Уелд додаде:
— Благодаря ти, Джордж. Най-добре да отидем в моята гримьорна, мистър Марлоу.
Обърна се и се запъти към най-далечния край на снимачния павилион. Там до стената бе опряна подвижна гримьорна в бяло и зелено. На вратата пишеше „Мис Уелд“. Преди да я отвори, тя спря и внимателно се огледа. След това закова прекрасните си сини очи в моите.
— Е, мистър Марлоу?
— Значи наистина ме помните.
— Така ми се струва.
— Да започнем ли, откъдето спряхме, или да раздавам картите наново?
— Кой ви пусна тук и защо? Трябва да ми обясните.
— Работя за вас. Получих аванс, квитанцията е у Балу.
— Колко мило. Ами ако не желая да работите за мен? Каквато и да е работата.
— Добре, пишете се много важна.
Извадих фотографията от джоба си, показах й я, тя ме изгледа продължително, без да мига, и сведе очи към Стийлгрейв и самата себе си в сепарето на „Танцьорите“. Съзерцава я дълго и сериозно. После много бавно вдигна ръка и докосна влажната си коса. И едва-едва потрепери. Посегна и взе снимката. Загледа я втренчено. Очите й се вдигнаха много, много бавно.
— Е?
— У мен са негативът и още няколко отпечатъка. И вие щяхте да ги намерите, ако разполагахте с повече време и знаехте къде да търсите. Или ако той бе останал жив, за да ви ги продаде.
— Студено ми е. Трябва да хапна нещо. И ми протегна снимката.
— Студено й било и трябвало да обядва!
Стори ми се, че на шията й запулсира вена. Но осветлението беше лошо. Тя се усмихна леко. Като скучаеща аристократка.
— Не виждам смисъла на всичко това — издума.
— Прекалено много време прекарвате по яхтите. Всъщност едно е ясно — познавам вас, познавам и Стийлгрейв, затова въпросът е следният: какво й е на тая снимка, та всеки се опитва да я купи от мен срещу богатствата на хиляда и една нощ?
— Е? Какъв е отговорът на този въпрос?
— Не знам. Но ако изнамирането му ви извади от позата на благородна херцогиня, ще си го поставя за цел. А междувременно ви е студено и трябва да хапнете.