В другия край на масата бяха долепени две писалища от едновремешните, тип секретер, а зад тях — втори прозорец. Едното опираше в рамката му. До него на специална поставка за пишеща машина тракаше жена с оранжеви коси. Зад другото, поставено с тясната страна към стената, седеше Кристи Френч, бутнал назад въртящия се стол и качил крака на бюрото. Зяпаше през прозореца, който бе отворен и по този начин разкриваше великолепна панорама към паркинга за полицейски коли и гърба на таблото за обяви.
— Ей там седни — посочи ми Бейфъс.
Настаних се срещу него на дървен стол без странични облегалки — не беше нов, а като нов не е бил никак изящен.
— Това е лейтенант Моузес Маглашан от полицията на Бей Сити — продължи Бейфъс. — Никак не си пада по теб, по-малко дори от нас.
Лейтенант Маглашан извади от устата си дърводелския молив и се загледа в отпечатъците от зъбите си върху дебелия осмоъгълен огризък. После премести поглед върху мен. Очите му бавно, изучаващо ме опипаха, класифицираха, каталогизираха. Нищо не каза. Пак пъхна молива в устата си.
— Може да не съм нормален — рече Бейфъс, — но за мен имаш по-малко сексапил дори от една костенурка. — Извърна се към машинописката в ъгъла. — Мили!
Тя се прехвърли от машината към стенографския си бележник.
— Името му е Филип Марлоу — задиктува Бейфъс — Кой е номерът на разрешителното ти? — обърна се към мен.
Аз му го казах. Оранжевата царица го записа, без да вдигне очи. Ако кажа, че при вида на лицето й всяко дете би се разплакало, значи да я обидя. И закоравял отцеубиец би ревнал на глас.
— А сега, ако обичаш — продължи полицаят, — започни от самото начало и кажи всичко, което вчера пропусна да споменеш. Не си прави труда да сортираш материала. Остави го да се лее естествено. Доста неща са ни известни и докато говориш, ще сверяваме нашите сведения.
— Искате от мен изявление, така ли?
— И то много пълно. Смешно, нали?
— Изявлението ще бъде доброволно, без принуда. Правилно ли ви разбрах?
— Ами да. Те всички са такива — ухили се Бейфъс.
Маглашан ме загледа с немигащи очи. Оранжевата царица пак зачатка на машината. За нея още нямаше работа. Трийсетгодишният стаж бе усъвършенствувал чувството й за време.
Маглашан извади от джоба си тежка износена ръкавица от свинска кожа, надяна я на дясната си ръка, сви и изпъна пръсти.
— За какво ти е това? — попита Бейфъс.
— Гриза си ноктите. Странна работа. Само на дясната ръка. — Бавно повдигна очи и ги впери в мен. — Някои хубавци са по-доброволни от други — подхвърли небрежно. — Било свързано с бъбреците, така ми обясниха. Познавам някои от по-недоброволните, които, седмици след като станаха доброволни, трябваше на всеки петнайсет минути да ходят до клозета. Иначе се напикаваха.
— Айде бе! — учуди се Бейфъс.
— А има и такива, дето след това разговарят само шепнешком — продължи Маглашан. — Също като ударен през гърлото боксьор.
И ме погледна. Явно беше мой ред да се изкажа.
— Трети пък изобщо не стигат до клозета — рекох. — Колкото и да им се иска. Налага им се да седят в столове като този тук по трийсет часа, без да мърдат. След което падат и си спукват далака или им се пръска пикочният мехур. Престарават се да помагат на полицията. А призори ги намират мъртви в някоя канавка. Трябвало да отидат на лекар, но човек не може да предвиди всичко, нали, лейтенанте?
— Ние в Бей Сити всичко предвиждаме. Стига да има какво.
В ъгълчетата на челюстите му играеха твърди като бучки мускулчета.
— Чудесно бих се оправил с теб — изрече замечтано, впил в очите ми тежкия си поглед. — Направо чудесно.
— Не се и съмнявам, лейтенанте. В Бей Сити винаги съм прекарвал много добре — ако запазя съзнание.
— Ще те запазя дълго време в съзнание, миличък. Специално ще се постарая. Лично ще се погрижа за теб.
Кристи Френч бавно обърна глава и се прозя.
— От какво сте така мъжествени в Бей Сити? — попита. — Да не би да си киснете яйцата в саламура?
Бейфъс извади връхчето на езика си и го прекара през устните.
— Винаги сме били такива — отговори Маглашан, без да погледне Френч. — Много ни се нрави. Шегаджии като този ни поддържат тонуса. — Обърна се пак към мен. — Значи ти си кукличката, която ни се обади за Клозън. Много те бива да си играеш с телефонните автомати, нали, душко?