Номер 449 имаше отпред тясна веранда с олющена боя, на която безрадостно се поклащаха пет люлеещи се стола от дърво и бамбук, които се крепяха на тел и влажен морски въздух. Зелените щори на прозорците на първия етаж, спуснати почти до долу, бяха целите в цепнатини. До входната врата се виждаше голям надпис с печатни букви: „СВОБОДНИ СТАИ НЯМА“. И той явно датираше от дълго време. Беше избелял и оплют от мухите. От вратата се влизаше направо в дълъг коридор със стълби в дъното. Вдясно имаше тясна поличка с окачен до нея химически молив, копче за звънец, а над него с черни букви на жълт картон пишеше „Управител“. Картончето бе прикрепено с три кабарчета, и трите различни. На отсрещната стена имаше телефонен автомат.
Натиснах копчето. Някъде наблизо се чу звънец, но нищо не се случи. Пак позвъних. Същата работа. Тръгнах да поизуча коридора и попаднах на врата с черно-бяла метална табелка — „Управител“. Почуках. После я ритнах. Никой не се възмути.
Излязох от къщата и я заобиколих по тясната циментирана пътечка до задния вход. Видя ми се подходящ за покоите на управителя. Останалата част от сградата вероятно се състоеше само от стаи под наем. На малката веранда имаше мръсна кофа за боклук и дървена щайга с празни бутилки. Зад рамката с опъната мрежа се виждаше, че вратата на къщата е отворена. Вътре беше мрачно. Долепих лице до мрежата и надникнах. Дървен стол с права облегалка, на който бе окачено сако, а на стола — мъж по риза и с шапка на главата. Дребно човече. Не виждах какво прави, но изглежда, беше седнал в малка ниша за хранене.
Заудрях по мрежата. Не ми обърна никакво внимание. Заблъсках с все сила. Той наклони стола си назад и ми показа дребно бледо личице с цигара между устните.
— Кво искаш? — излая.
— Управителя.
— Няма го, малкия.
— А вие кой сте?
— Теб кво ти влиза в работата?
— Търся стая.
— Нямаме, малкия. Не можеш ли да четеш?
— Сведенията, с които разполагам, са по-различни.
— Ами? — Той изтръска с нокът пепелта от цигарата, без дори да я свали от устата си. — Заври си ги някъде.
И като изправи стола, продължи да върши каквото си вършеше. Слязох шумно по дървените стълби и много безшумно ги изкачих отново. Внимателно опипах рамката с мрежата. Беше закачена с кука. Вдигнах я с острието на джобното си ножче и я освободих от халката. Тя леко изтрака, но отвътре, откъм кухнята, се чуваше по-силно тракане.
Влязох, прекосих малката веранда и проникнах в кухнята. Човечето бе толкова заето, че изобщо не ме забеляза. В помещението имаше газова печка с три горелки, няколко полици с мазни съдове, олющен хладилник и въпросната ниша за хранене, чиято маса бе отрупана с пари. Предимно банкноти, но имаше и всякакви монети, включително доларови. Дребосъкът ги броеше, подреждаше ги на купчинки и ги вписваше в малко тефтерче. Слюнчеше молива, без да обезпокои цигарата, която си живееше върху лицето му.
Трябва да имаше няколкостотин долара.
— Днес ли се плаща наемът? — попитах любезно. Той рязко се извъртя. Усмихна се мълчаливо, като човек, комуто никак не е до усмивки. Свали фаса от устата си, пусна го на пода и го стъпка. Извади нова цигара от джобчето на ризата, пъхна я в същата дупка на лицето си и започна да се потупва за кибрит.
— Много тихо се вмъкнахте — каза любезно.
Като не намери кибрит, небрежно се пресегна към джоба на сакото. Нещо тежко се удари в дървения стол. Сграбчих китката му, преди да измъкне тежкия предмет. Той се отметна назад и джобът на палтото се надигна към мен. Аз избих стола изпод него.
Дребосъкът тупна на пода и фрасна главата си в ръба на масата. Това обаче не му попречи да се опита да ме срита в слабините. Отстъпих назад заедно със сакото и извадих от джоба му 38-калибровия патлак, с който си бе поиграл.
— Ако си седнал там, за да ми демонстрираш гостоприемство, няма нужда — рекох.
Малкият бавно се изправи, като се изкарваше по-гроги, отколкото беше. Посегна да разхлаби яката на ризата и нещо метално блесна в ръката, която замахна към мен. Неуморимо закачливо петле.
Пернах го през лицето със собствения му пистолет и той пак се намери седнал на пода. Настъпих ръката, която стискаше ножа. Лицето му се изкриви от болка, но той не издаде нито звук. Изритах ножа в ъгъла на стаята. Беше с дълго и много наточено острие.