Нищо не казах.
— На теб ти говоря, маце. Зададох ти въпрос. А когато задавам въпроси, получавам отговори. Ясно ли е, красавецо?
— Продължавай да приказваш и току-виж, сам си отговорил на въпросите си — обади се Кристи. — А ако отговорът не ти хареса, защо не се фраснеш с ръкавицата по носа, за да докажеш колко си мъжествен?
Маглашан се изправи. По бузите му избиха червени петна колкото половиндоларови монети.
— Дойдох, за да ми окажете помощ — бавно изрече, като гледаше Френч. — Сарказми мога да чуя и вкъщи. От жена си. Не очаквах майтапи по мой адрес.
— Помощ ще получиш — обеща Френч. — Само не се опитвай да ни отнемеш ролите във филма с този диалог от трийсетте години. — Завъртя се в стола и ме погледна. — Хайде да извадим чист лист хартия и да се направим, че току-що сме започнали разследването. Знам всичките ти аргументи. Не ми е работа да преценявам доколко са състоятелни. Въпросът е — ще приказваш ли, или да те задържим като свидетел?
— Питайте. Ако отговорите не ви харесат, тогава ме задръжте. Но в такъв случай имам право да се обадя на адвоката си.
— Така е — съгласи се той. — Ако те задържим. Но не сме длъжни. Можем просто да те разпитваме. Понякога са необходими дни наред.
— А междувременно ще кльопаш затворническа помия — жизнерадостно обеща Бейфъс.
— Откровено казано, няма да е в рамките на закона — продължи Френч. — Но го правим. Сигурно и ти вършиш сума ти неща, дето не бива. Би ли нарекъл играта си в случая законна?
— Не.
— Ха! — изхриптя гърлено Маглашан.
Погледнах оранжевата царица, която пак се бе заловила за стенографския бележник — мълчалива и безразлична.
— Сигурно имаш клиент, когото трябва да прикриваш — рече Кристи.
— Може би.
— По-скоро имаше. Тя те продаде.
Нищо не казах.
— Името й е Орфамей Куест — продължи той, като не откъсваше поглед от лицето ми.
— Задавай въпросите.
— Какво се случи на Айдахо Стрийт?
— Отидох там да търся брат й. Беше ми казала, че е сменил квартирата си, а тя е пристигнала в Калифорния да се срещне с него. Притесняваше се. Домоуправителят Клозън беше толкова пиян, че две смислени думи не можеше да каже. Прегледах домовата книга и видях, че в стаята на Куест се е нанесъл друг наемател. Разговарях с него, но нищо съществено не научих.
Френч взе един молив от бюрото и започна да почуква с него зъбите си.
— Видя ли повторно този човек?
— Да. Казах му кой съм. Когато слязох пак долу, Клозън беше убит, а някой бе откъснал от домовата книга страницата с името на Куест. Обадих се в полицията.
— Но не остана да я дочакаш?
— Нямах никакви сведения за смъртта на Клозън.
— Но не остана да дочакаш полицията — повтори Френч.
Маглашан изръмжа свирепо и метна дърводелския молив през цялата стая. Той отскочи от стената и се търкулна по пода.
— Така е.
— В Бей Сити — каза Маглашан — бихме те пречукали за това.
— В Бей Сити бихте ме пречукали за това, че съм си сложил синя вратовръзка.
Той понечи да се надигне. Бейфъс го изгледа накриво и рече:
— Остави Кристи да се оправя с него. Последната дума е наша.
За тази работа спокойно можем да ти отнемем разрешителното — каза Френч с равен тон.
— Аз сам се отказвам от него. Този бизнес и без това не ми е по сърце.
— Стигнахме дотам, че си се върнал в кантората си. После?
— Докладвах на клиентката. Сетне ми се обади някакъв мъж и ме помоли да отида в хотел „Ван Найс“. Оказа се същият, с когото разговарях на Айдахо Стрийт, само името му беше различно.
— Можеше да ни съобщиш това, не мислиш ли?
— Ако ви бях казал, трябваше да изплюя всичко от самото начало, а това е в разрез с професионалната ми етика.
Френч кимна и почука с нокът по молива. После произнесе бавно:
— Убийството преустановява спазването на всякакви етики. А две убийства — двойно. Ако са извършени по един и същ начин — тройно. Не ми харесваш, Марлоу. Никак не ми харесваш.
— Аз и на моята клиентка не се харесвам. След днешните събития.
— Какви са те?
— Обади се, че брат й бил позвънил от къщата на този лекар, доктор Лагарди. Бил в опасност. Да съм хукнел веднага да се грижи за него. И аз хукнах. Докторът и медицинската сестра бяха затворили кабинета. Държаха се като изплашени. Той каза, че полицията го била навестила.
Погледнах Маглашан.
— Поредното ти телефонно обаждане — изръмжа.
— Този път не съм аз.
— Добре, продължавай — каза след малко Френч.
— Лагарди отрече, че познава Орин Куест. После отпрати сестрата, подхвърли ми упойваща цигара и аз изгубих съзнание. Когато дойдох на себе си, бях сам в къщата. Скоро се оказа, че не било така. По вратата взе да дращи Орин Куест, или поне външната му обвивка. Щом отворих, рухна на пода и умря. С последните си мижави силици се опита да ме промуши с шиш за лед.