Размърдах рамене. Усетих леко смъдене между лопатките, нищо повече.
Френч впи тежък поглед в Маглашан, който поклати глава, но Френч продължи да го фиксира. Бейфъс взе тихичко да си подсвирква. Отначало не разпознах мелодията, но после се сетих коя е — „Старият Моузес умря“.
Френч се обърна към мен и произнесе бавно:
— До тялото не бе намерен никакъв шиш.
— Падна от ръката му — настоях аз.
— Май че пак ще трябва да надяна ръкавицата си — обади се Маглашан. Опъна я добре на ръката си. — Тук някой много лъже, но не съм аз.
— Хайде стига — каза Френч. — Без театър. Дори да е имал шиш в ръката, това не значи, че го е стискал по рождение.
— Силно изпилен — допълних. — Седем сантиметра от дръжката до върха. В железарските магазини ги продават по-различни.
— Защо му е трябвало да те промушва? — попита Бейфъс с подигравателната си усмивка. — Нали си негов човек? Отишъл си да го съхраниш цял-целеничък за кака му.
— Просто се бях изпречил на пътя му. Шавах срещу светлината и може да ме е взел за човека, който е стрелял в него. Умираше прав. За пръв път го виждах. Ако той ме е познавал, аз не знам.
— Между вас е могла да разцъфне красива дружба — въздъхна Бейфъс. — Като изключим шиша, разбира се.
— Но фактът, че го стискаше в ръка и се опита да ме наръга, все пак означава нещо — рекох.
— По-точно?
— Човек в неговото състояние действува инстинктивно. Не изобретява нови методи. Улучи ме между лопатките — последно немощно усилие на умиращ. Но ако беше напълно здрав, мястото можеше да е друго, а пробождането — много по-дълбоко.
— Още колко време ще се размотаваме с тая маймуна? — попита Маглашан. — Разговаряте с него като с човек. Я ме оставете да му кажа туй-онуй, както аз си знам.
— Капитанът не обича такива работи — небрежно подхвърли Френч.
— Като не обича, да върви по дяволите.
— А още по-малко обича, когато разни селски ченгета го пращат по дяволите.
Маглашан стисна зъби и челюстите му побеляха. Очите му се присвиха и засвяткаха. Пое си дълбоко въздух през носа.
— Много ви благодаря за съдействието — рече и се изправи. — Време е да си вървя.
Заобиколи масата и спря до мен. С лявата ръка повдигна брадичката ми.
— Пак ще се видим, душко. В моя град.
И ме перна през лицето с ръкавицата. Копчетата опариха кожата ми. Вдигнах ръка и потърках долната си устна.
— За бога, Маглашан, седни и остави човека да си каже думата! — рече Френч. — И не давай воля на ръцете си.
— Иначе какво ще ми направиш?
Френч само сви рамене. След малко Маглашан изтри уста с огромната си ръка и бавно се върна на мястото си.
— Кажи ни мнението си, Марлоу.
— По всяка вероятност една от дейностите на Клозън е била продажбата на марихуана. Подуших я още щом влязох в стаята му. В кухнята дребно човече с вид на закоравял престъпник броеше пари. Имаше пистолет и наточена кръгла пила, които се опита да пусне в действие. Отнех му ги и той си тръгна. Предполагам, че беше снабдителят. Клозън обаче се пропил до такава степен, че вече за нищо не можели да му имат доверие. А в такива организации много мразят това. Снабдителят ме взе за полицай. Хора като тях не биха искали Клозън да попадне в ареста. Лесно би изплюл и майчиното си мляко. Щом надушиха полиция около къщата, с Клозън беше свършено.
Френч погледна Маглашан.
— Връзва ли се с твоите сведения?
— Не е изключено — неохотно изръмжа мъжагата.
— Дори да е така, какво общо има това с Орин Куест?
— Всеки може да опре до марихуаната. Дори е много привлекателна, ако ти е тъпо и самотно, ако си потиснат и без работа. Пушенето й обаче притъпява чувствата и изкривява съзнанието. При това на различните хора действува по различен начин. Някои загрубяват душевно, на други спира да им пука. Да предположим, че Куест се е опитал да изнуди някого, като заплашил да обади в полицията. Нищо чудно и трите убийства да са свързани с търговията на марихуана.
— Това обаче не пасва с изпиления шиш в ръката му — обади се Бейфъс.
— Според лейтенант Маглашан шиш не е имало. Сигурно ми се е сторило. А може случайно да е попаднал у него. Нищо чудно шишът да е от домашните уреди в къщата на доктор Лагарди. Научихте ли нещо за него?
Бейфъс поклати глава.
— Засега нищо.
— Щом не ме уби, значи едва ли е убивал. Куест казал на сестра си — предавам нейните думи, — че работел при доктора, но го преследвали гангстери.