— Това предположения ли са, или имаш доказателства?
— Ако някой излезе от затвора с пропуск от лекаря, това отразява ли се в документацията?
Мълчание. Чух детски глас, който хленчеше, и женски, който му говореше нещо.
— Случвало се е — бавно отговори Френч. — Не знам. Трудно е да се изработи. Сто на сто трябва да го придружава пазач. С него ли се е спогодил?
— Така мисля.
— Запази мислите за себе си. Нещо друго?
— Намирам се на Стилуд Хайтс. В голямата къща, пригодена за игрален дом, което никак не се е понравило на хората от квартала.
— Четох за това. Стийлгрейв там ли е?
— Да. Двамата сме сами.
Второ мълчание. Детето ревна, стори ми се, че чух шамар. Писъкът се засили. Френч закрещя на някого.
— Нека ми се обади — рече най-сетне.
— Нещо не съобразяваш тази вечер, Кристи. Защо ти позвъних, как мислиш?
— Ъхъ. Глупости приказвам. Какъв е адресът там?
— Не знам. В дъното на Тауър Роуд на Стилуд Хайтс, а телефонният номер е Холдейл девет петдесет трийсет и три. Ще те чакам.
Той повтори адреса и додаде бавно:
— Но този път да чакаш, ясно ли е?
— Все някога трябваше да ми се случи. Телефонът щракна и аз затворих.
Обиколих къщата, загасих лампите, излязох през задния вход и зачаках на горната площадка на стълбите. Открих копче за прожектор, насочен към паркинга, и го щракнах. Слязох и обиколих закума.
Портата все така зееше отворена. Бутнах двете крила, закачих веригата, щракнах катинара. Върнах се бавно, загледан нагоре в луната, вдишвах нощния въздух, заслушах се в дървесните жаби и щурците. Отидох при главния вход и светнах лампата над него. Отпред имаше просторен паркинг и кръгла морава с рози. Но за да се измъкнеш с кола, трябваше да заобиколиш къщата.
Наоколо беше пусто и мъртво — с изключение на пътя, който минаваше през съседното имение. Запитах се кой ли живее там. Далече през дърветата проблясваха светлините на голяма къща. „Трябва да е важна клечка от Холивуд — рекох си, — някой спец по лигавите целувки, преливащи в порнографски сцени.“
Върнах се в къщата и пипнах пистолета, с който бях стрелял. Беше изстинал. И мистър Стийлгрейв бе започнал да прилича на човек, който възнамерява да си остане мъртъв.
Никакви полицейски сирени. Ала най-сетне чух как по хълма се изкачва кола. Излязохме да я посрещнем — аз и прекрасната ми мечта.
Глава 29
Нахълтаха както се полага — едри, груби, безшумни, със святкащи от наблюдателност и предпазливи от недоверие очи.
— Хубава къщичка — обади се Френч. — Къде е клиентът ни?
— Ей го там — посочи Бейфъс, без да изчака моя отговор.
Прекосиха с отмерена крачка стаята, застанаха пред него и го загледаха тържествено.
— Май че е мъртъв, какво ще кажеш? — произнесе Бейфъс първата реплика от представлението.
Френч се наведе и вдигна падналия пистолет, като хвана предпазителя с два пръста. Очите му се стрелнаха встрани, посочи с вирване на брадичката втория пистолет с бяла дръжка. Бейфъс го взе, като промуши молив в цевта.
— Надявам се, че отпечатъците са си на мястото — каза Бейфъс, докато душеше дулото. — Да, тази кукличка не е стояла със скръстени ръце. А твоята, Кристи?
— Стреляла е. — Помириса го повторно. — Но не съвсем скоро. — Извади от джоба си миниатюрно фенерче и освети цевта — Преди няколко часа.
— В Бей Сити, в една къща на Уайоминг Стрийт — обадих се аз.
Главите им се извърнаха към мен в пълен унисон.
— Това предположение ли е? — бавно попита Френч.
— Да.
Той отиде до покритата с калъф маса и остави пистолета на известно разстояние от другия.
— Най-добре е веднага да ги маркираш, Фред, защото са съвсем еднакви. Ще се подпишем и двамата на етикетите.
Бейфъс кимна и взе да рови из джобовете си. Извади две картончета, завързани на връвчици. Полицаите винаги носят такива неща.
Френч дойде пак при мен.
— А сега да оставим предположенията и да поговорим за онова, което ти е известно със сигурност.
— Привечер една позната ми се обади, че мой клиент е в опасност тук в тази къща — от него — кимнах към мъртвеца в креслото. — Тя ме докара. Пътят беше преграден, така че няколко души ни видяха. Остави ме пред вратата и се прибра.
— Как се казва?
— Долорес Гонсалес. Живее в Шато Берси, на авеню Франклин. Киноартистка е.
— Не думай! — завъртя Бейфъс очи.
— А клиентът ти кой е? — попита Френч. — Пак ли тя?
— Не. Няма нищо общо с нея.
— И име ли няма?
— Засега поне.
Те впериха очи в мен. Лицата им бяха жестоки, умни. Френч рязко стисна зъби, мускулите на челюстите му изпъкнаха. — Нови правила ли въвеждаме? — изрече тихо.