Сюъл Ендикът седеше зад тъмно бюро и ме наблюдаваше. Посочи ми стола срещу себе си. Седнах. Беше висок, слаб, мургав, с разпиляна черна коса и дълги елегантни пръсти.
— Вие ли сте Марлоу? — попита е лек южняшки акцент.
Прецених, че едва ли всъщност чака отговор на въпроса.
— Много сте загазили, Марлоу. Много. Хванали са ви, че укривате улики, които биха помогнали да се разкрие едно убийство. Това е противозаконно. За такова нещо се влиза в затвора.
— Какви улики съм укрил?
Той взе една снимка от бюрото и я загледа намръщено. Погледнах другите двама в стаята. Седяха един до друг. Едната беше Мейвис Уелд. Носеше тъмните очила с белите дъги. Не виждах очите й, но имах чувството, че ме гледа. Не се усмихна. Седеше съвършено неподвижна. Мъжът до нея бе облечен в ангелскиблед сив вълнен костюм с карамфил в петлицата колкото цяла гергина. Пушеше цигара с монограм и тръскаше пепелта на пода, без да обръща внимание на пепелника до себе си. Познах го от снимките във вестниците. Лий Фарел, един от най-известните адвокати в страната — с него шега не биваше. Косата му бе бяла, но очите — млади, горящи. Силен загар покриваше лицето му. Имаше вид, сякаш за едно ръкостискане ще ти вземе хиляда долара.
Ендикът се облегна назад и побарабани с дългите си пръсти по облегалката на креслото. Обърна се с вежлива почтителност към Мейвис Уелд:
— Доколко добре познавахте Стийлгрейв, мис Уелд?
— Интимно. В някои отношения беше много мил. Просто не мога да повярвам, че…
Не довърши, само сви рамене.
— Готова ли сте да заявите под клетва кога и къде е правена тази фотография?
Той обърна снимката, за да й я покаже. Фарел се обади с безразличен тон:
— Един момент. Това ли е уликата, укрита от мистър Марлоу?
— Въпросите задавам аз! — сряза го Ендикът. Адвокатът се усмихна.
— В случай, че отговорът е положителен, тази снимка не е никаква улика.
— Бихте ли отговорили на въпроса ми, мис Уелд? — кротко настоя Ендикът.
Тя отвърна тихо, без капка смущение:
— Не, мистър Ендикът, не мога да заявя под клетва къде и кога е правена тази снимка. Дори не знам, че съм била фотографирана.
— Достатъчно е само да хвърлите един поглед — настоя прокурорът.
— Знам само онова, което виждам.
Усмихнах се широко. Фарел ме гледаше с весели искри в очите. Ендикът улови усмивката ми с периферното си зрение.
— Кое е толкова забавно? — попита рязко.
— Цяла нощ не съм мигнал. Лицето не ми се подчинява.
Изгледа ме строго и пак се обърна към Мейвис Уелд:
— Бихте ли ми обяснили по-подробно, мис Уелд?
— Много често ме фотографират, мистър Ендикът. Къде ли не и с кого ли не. Обядвала съм в „Танцьорите“ както с мистър Стийлгрейв, така и с много други мъже. Не ми е ясно какво очаквате да чуете.
Фарел отново се намеси мазно:
— Доколкото разбирам, бихте искали да използувате мис Уелд като свидетел — да даде показания във връзка с тази снимка. За какво по-точно става дума?
— Това е моя работа — лаконично отвърна Ендикът. — Снощи някой е застрелял Стийлгрейв. Може да е била жена. Дори самата Мейвис Уелд. Съжалявам, че го казвам, но фактите сочат натам.
Мейвис сведе очи. В ръцете си сучеше бяла ръкавица.
— Добре, нека направим така — продължи Фарел. — Да предположим, че фотографията е част от улика — ако успеете да го докажете. Но вие не успявате. И мис Уелд не може да ви помогне в това отношение. Тя знае за снимката само онова, което вижда на нея. Което всички ние виждаме. Първо трябва да имате свидетел, който да се закълне къде, кога и как е била направена. В противен случай, ако се намирах в съдебната зала, бих протестирал. Дори бих представил експерти, които да докажат, че снимката е фалшифицирана.
— Убеден съм в това — сухо изрече прокурорът.
— Единствено човекът, направил фотографията, е в състояние да даде такива показания — продължи Фарел, без да се горещи, без да бърза. — А доколкото разбрах, той е мъртъв. Подозирам, че именно затова е бил убит.
— Тази снимка доказва недвусмислено, че в определен момент Стийлгрейв не е бил в затвора и следователно не разполага с алиби за убийството на Стейн — заяви Ендикът.
— Тя ще се превърне в улика, когато докажете всичко това — заяви адвокатът. — За бога, Ендикът, трябва ли да ви цитирам законите? Достатъчно добре ги познавате. Забравете тази снимка. Не е улика. Вестниците няма да посмеят да я публикуват. Никой съдия няма да я признае, защото нямате свидетел, който да докаже обстоятелствата около нея. Ако това е уликата, укрита от Марлоу, тогава той не е извършил нищо престъпно.